Велика сряда

Днес е третият ден от Страстната седмица - Велика сряда.

На този ден се припомня за многоценното миро, пролято върху главата на Христос от разкаялата се грешница. Тя успяла да влезе в дома, където бил Той, за да засвидетелствува почитта си, а в бързината счупила съда, за да разлее по-лесно мирото.

Някои от апостолите възроптали, че би било по-добре мирото да се продаде, а парите да се раздадат на бедните. Христос обаче казал да не я смущават, защото нуждаещи се има винаги, а Той няма да е още дълго с апостолите.

Тогава Юда отишъл при юдейските първенци и уговорил предателството на Христос за тридесет сребърника.

На този ден вярващите се замислят за някои неща: дали и ние, които носим Христовото име, не предаваме Христа чрез нашите небогоугодни дела? От тоя ден коленопреклоненията на молитвата не престават.

На Велика сряда обичаят повелява

Да се бере здравец, предимно от децата, и на Разпети петък да се раздава за здраве.

На Велика сряда не се работи никаква домакинска работа.

Трябва да забравите за чистенето, прането, шиенето и дори за готвенето. Ако някой престъпи това правило, вярва се, че умението му ще се отнеме.

Велики вторник е. Да се смирим

Днес е Велики вторник - вторият ден от Страстната седмица или Седмицата на страданията, която е последната от живота на Исус Христос.

Велики вторник е ден за поучения, нравствени наставления и за дарения за бедните и нисшите духом през Страстната седмица. Според църковния канон денят е отреден за смирение и поучение.

 Църквата припомня словата на Исус Христос, който след като предишния ден изгонил търговците от храма, дава своите последни нравствени наставления, разказва притчата за десетте мъдри девици, очакващи идването на Господа и притчата за талантите. Христос прави и пророчества за съдбата на град Йерусалим.

 В притчата за десетте девици се говори за пет мъдри и пет неразумни девици. Мъдрите имали чисти светилници и свещен елей, а неразумните - само чисти светилници. Светилниците в тази притча символизират телата, а маслото (елей) - милостта. На гръцки език "милост" се произнася "елеос".

На празничната утреня освещаването на църквата се усилва от запалването на свещите и елея, когато се пеят псалмите за многото милости Божии към избрания народ и много пъти се повтаря: "да бъде милостта Му вечна, алилуя!"

Започва Страстната седмица

На Велики понеделник Христос гони търговците от храма

Днес е Велики понеделник, започва Страстната седмица или седмицата на страданията - последната от живота на Исус Христос.

 

Последната седмица преди Възкресение Христово е наречена Страстна седмица, тъй като на славянски думата "страст" означава страдание. Затова седмицата е посветена на възпоменанията на последните дни от земния живот на Спасителя - на неговите страдания, кръстна смърт и погребение.

Според православния календар всеки ден от тази седмица е Велик. Затова всяка година православните християни очакват със смирение Страстната седмица, за да захранят вярата си, да укрепят мира и да защитят единството. През тази седмица Спасителят изкупва човешките грехове чрез жертва - в страдание, болка и любов, и го показва чрез възкресение. Според православния календар тази седмица завършва с Великден.

На Велики понеделник Исус Христос влязал в Йерусалимския храм и го намерил пълен с търговци. Божият Син изгонил търговците, защото храмът е дом за молитва, а не тържище. В Евангелието се говори за проповедта на Исус в храма и изреченото от него проклятие над безплодната смокиня – символ на човешката душа, която не познава молитвата, покаянието и не носи духовни плодове. "И като видя една смоковница край пътя, дойде при нея, но не намери нищо на нея, само едни листа; и рече й: Отсега нататък да няма плод от тебе до века. И смоковницата изсъхна на часа. И учениците, които видяха това, почудиха се и рекоха: Как на часа изсъхна смоковницата? А Исус в отговор им рече: Истина ви казвам: Ако имате вяра, и не се усъмните, не само ще извършите стореното на смоковницата, но даже, ако речете на тоя хълм: Дигни се и хвърли се в морето, ще стане. И всичко, каквото и да поискате в молитва, като вярвате, ще получите.

От Велики понеделник започва голямото великденско чистене, което е задължително за всеки дом. Освен това понеделникът е и последният от дните, през които може да се пътува.

Цветница (Връбница)

                              Сн. А. Радилов

Неделята след Лазаровден е известна в народния календар като Цветница или Връбница. В този ден продължават Лазаровите обреди и обичаи.

На този ден християнската църква празнува влизането на Иисус Христос в Йерусалим. Според новия завет Христос пристига в града, яздейки магaре, а вярващите го посрещат, като разстилят пред него дрехите си и палмови клонки. За това празникът е известен още и като „Палмова Неделя“.

Цветница (Връбница) е любим празник на мнозина, това е празника на цветята и настъпващата пролет! Имен ден празнуват всички, които носят имена на цветя, храсти и дървета. Затова може би народът ни го възприема като пролетен, цветен празник, ден на цветята, младостта и възраждането на живота в природата. На Цветница се окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба, която по нашите ширини символизира палмовите клони, с които Иисус е посрещнат в Йерусалим.

С цветя и върбови клонки се ходи на празнична служба в черквата. Млади невести с малки деца се причестяват. Всеки взема осветено върбово клонче и го отнася в дома си за здраве. След Цветница започва Страстната седмица – дните на Христовите страдания, преди Възкресение Христово.

Имен ден празнуват: Аглика, Божура, Вероника, Виола, Виолета, Върба(н), Върбинка, Гергин(а), Гроздена, Далия, Дафина, Делян, Деляна, Дилян(а), Детелина, Елица, Жасмина, Здравко, Здравка, Зюмбюла, Ива, Иглена, Иглика, Калина, Камелия, Карамфил, Карамфила, Китка, Латин(ка), Лилия, Лиляна, Лила, Лили, Лоза, Люлина, Магнолия, Малин(а), Маргарит(а), Маргрет, Невен(а), Невян, Ненка, Орхидея, Ралица, Ренета, Роза, Росен, Росица, Ружа, Теменужка, Трендафил, Цено, Цвета, Цветелина, Цветан(ка), Цветелин(а), Цветомил(а), Цветомир(а), Цвятко, Явор, Ясен, Ясмина.

ЗА СИМВОЛИКАТА НА ВЪРБОВАТА КЛОНКА НА ЦВЕТНИЦА

Сн. "Подиум"

Един от най-почитаните и посещавани църковни паразници е Вход Господен в Йерусалим или по известен сред народа като Цветница. Това велико свещено-историческо събитие е описано в Новия Завет от четиримата евангелисти Мат. 21:1-11, Марк 11:1-11, Лук. 19:29-44, Иоан 12:12-19.

 

Няколко дни преди Своята кръстна смърт, Спасителят влязъл тържествено в Йерусалим. Многоброен народ Го посрещнал с радостни викове, постилайки пътя Му с палмови клони. Стотици ликуващи от радост гласове приветствали Иисус с ''Осанна! Благословен е идващият в името Господне!''.

 

Осветената върбичка която сме получили от ръката на свещеника не оставяме в храма пред някоя икона, а я отнасяме в дома си. Нужно е да се знае, че върбите, които обикновено се продават от търговци пред храмовете не са осветени и няма как да бъдат осветени. Погрешна е и практиката закупените върбови клонки от търговците да се поставят върху иконите или да се вземат предварително оставените там, с очакване от само себе си да са се осветили. Чисто суеверие и кощунство е слагането на осветената клонка под матрака, дюшека, леглото, килима и подобни странни места в очакване да се сбъднат неразумни желания.   

Така и ние по време на св. литургия, държейки върбови клонки отново преживяваме чудното влизане на Господ Иисус Христос в Йерусалим. В нашите географски ширини палмовите клонки са заменени с върбови. На утренната преди литургията свещеникът прекадява с тамян предварително събраните върбови клонки и със специално отредена за случая молитва ги освещава. След това раздава осветените клонки за благословение, а не за късмет, успех в любовта и всякакви измислени суеверия, които се разпространяват.

Благословението не зависи от количеството и качеството на върбичката. Да не забравяме, че тя е преди всичко символ на радост от участието ни в това дивно тържество. Напълно достатъчно е да си вземем една върбова клонка, но тя е вече свидетелство, че посрещаме Иисус Христос като Господ и Спасител и вярваме в Него от цялото си сърце.

Вкъщи поставяме върбовата клонка над иконата. Някъде има традиция да се слага над входната врата. Поставената върбичка не е само за благословение на дома ни, а напомня, че сме посрещнали Спасителят и Той е Цар на сърцето ни и най-доброто поклонение пред Него е всекидневно да изпълняваме волята Му, живейки според Неговото учение.

Автор: Протойерей Дончо Александров

ЛАЗАРОВА СЪБОТА

Лазаровден е християнски празник, който носи името на Свети Лазар. Името Лазар е символ на здраве и дълголетие. Лазар е бил приятел на Иисус Христос. Когато умира, четири дни след неговата смърт той е възкресен. Бог казва „Лазаре, стани!“, и съживява Лазар, който излиза от гробницата си.

Лазаровден се празнува на осмия ден преди Великден. Поради това, че Великден се определя по лунния календар, а не по слънчевия, Лазаровден се пада всяка година на различна дата, но винаги в събота.

На този ден се изпълнява обичаят Лазаруване. Младите жени, наречени „лазарки“, берат цветя за венците, които ще оплетат за празника Цветница (на следващия ден). Момите са пременени в традиционни фолклорни носии. Те обикалят къщите на селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Стопанинът на дома ги дарява с яйца, пари, плодове и дребни подаръци. В миналото на Лазаровден момците от селото са поисквали ръката на своята избраница.

Венец на лазарка, хвърлен в реката

Основните песни на Лазаровден са благослов за здраве, плодородие и благополучие на дома. Но и тук, в къща където има ерген или мома за женене, в песните се вмъкват и любовно-женитбени мотиви:

Тук сме чули, разбрали, Лазаре,

че има ерген и мома, Лазаре,

я ергена женете, Лазаре,

я момата годете, Лазаре… 

Празникът носи пролетно настроение и се очаква с нетърпение както от участничките, така и от жителите и гостите на селата и градовете. Вярвало се е, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи. Затова е било задължително всяко момиче от селото да лазарува.

СВ. МЧЦА АЛЕКСАНДРА. СВ. МЧК ЛАЗАР БЪЛГАРСКИ

Императрица Александра, съпруга на Диоклетиан,като свидетел на мъченията, на които бил подложен св. Георги и чудото на изцеряването на мъченика, познала истината и искала пред всички да изповяда вярата си в Христа.

Когато Диоклетиан, който все още се надявал да склони Георги да се отрече от Христа, мъченикът предложил да отидат в храма на Аполон. Императорът помислил, че Георги се е вслушал в съвета му. Когато, обаче дошли в езическия храм, пред многочислено събрание светецът изобличил езическите заблуди и чрез молитва съкрушил идолите. Като чула за това, жената на императора, Александра, не могла повече да скрива своите християнски убеждения. Тя отишла в храма и високо заявила: ‘‘Боже на Георги, помогни ми, защото единствено Ти си всемогъш!'‘ След това се хвърлила в краката на мъченика.

Диоклетиан не могъл повече да сдържа гнева си. Веднага той издал смъртна присъда: главата на собствената му жена и на великомъченика Георги да бъдат отсечени с меч. Докато отивали към мястото на наказанието, императрица Александра вървяла с вдигнати към небето очи и усърдно се молела. По пътя, капнала от умора, тя помолила войниците да й разрешат да си почине. Като се опряла на една стена, тя тихо предала Богу душата си. При вида на такава блажена смърт свети великомъченик Георги прославил Бога и бодро продължил пътя към своята Голгота.

Св. мчк Лазар Български

Свети Лазар бил българин от село Дебелдял, което отстои на 14 км. От гр.Габрово. Още като момче той оставил родното си място и отишъл в Мала Азия. В селото Соми той бил нает за овчар, но като християнин предизвикал омразата на турците против себе си и някой си турски големец го хвърлил в тъмница. След дълги изтезания и жестоки мъчения, които Лазар мъжествено понасял поради голяма любов към Христа, той бил убит на 23 април 1802 г. на 28-годишна възраст. Господ го приел във вечните Свои обители и го прославил на небето и на земята: над мощите на св.Лазар ставали много чудеса. За него било написано житие и била съставена служба в негова чест, които според описа на проф.Иван Шишманов се намирали в частната библиотека на приснопаметния йеромонах Неофит Рилски, но които сега се намират в неизвестност. Образът му е изписан в цял ръст в параклиса на Рилския манастир ‘‘Свети Архангели'‘, където е означено и родното му село Дебелдял.