Отец Емануил сн. А. Радилов
Отец Емануил бе седем години председател на храм "Св. Троица".
Неговото място ще заеме ще заеме свещеник Мирослав Енчев.
Според Библията, след Христово разпване заедно със сестра Мириамна и апостол Вартоломей, Филип тръгнал да проповядва Христовото учение. Езичниците от град Йерапол ги хванали и влачели из целия град. Били обвинени в магьосничество, за което трябвало да умрат, разпнати на кръст.
Докато събличали дрехите им, изведнъж Мириамна се превърнала в огнен камък. Разпнали на кръст апостол Филип с главата надолу, Свети Вартоломей разпнали до стените на храм - а земята се разтресла в тътен, отворила се и погълнала езичниците. Тези, които останали живи, помолили Бог да се смили над тях, свалили Вартоломей, земята върнала погълнатите. Апостол Вартоломей свалил Филип, но той вече бил преминал от земята на небето. След това Вартоломей покръстил всички, а три дни след това на мястото, където капела кръвта от Апостол Филип, пораснала лоза като знамение за това, че заради пролятата в името на Христа кръв светията се наслаждава на вечно блаженство.
Имен ден празнуват Филип, Фильо и Филипа.
Честваме и св. Григорий Палама, архиепископ Солунски. Св. свещеномъченик Ипатий Чудотворец. Св. благоверен цар Управда-Юстиниан
***
Коледни заговезни или заговелки се нарича денят преди Коледните пости - 14 ноември. Той се смята и за последния ден, в който може да се блажи - т.е. да се яде месо, яйца, млечни продукти.
По българска традиция, в нощта на Коледни заговезни на трапезата се слага пиле с кисело зеле, тиквеник с повечко орехи и пълнени чушки с боб. Лъжицата, с която стопанката е сипвала от блажното ядене, се скрива и не се пипа чак до Коледа, когато пак се хапва блажно. Венчавките са забранени от днес до Въведение Богородично и от Игнажден до Богоявление. Възможно е датата да съвпадне с дните от седмицата, в който се спазва строг пост (сряда и петък) и заговезните се случват на друга (предходната) дата.
Имен ден празнуват Филип, Фильо и Филипа
След това Иоан се отдалечил в пустинята и прекарал отначало четири години с други монаси, а след това две години в пълно уединение. В пустинята Иоан Златоуст написал "Слово за свещенството" по повод укорите на неговия другар - епископ Василий за бягството на Златоуст от епископството. Това слово, най-добро от светоотеческите писания, изобразява какъв трябва да бъде християнският пастир и какви са задълженията му.
Разстроеното от подвизи здраве накарало Иоан да напусне пустинята и да се върне в Антиохия. В 381 г. той бил посветен за дякон и посещавал богатите, измолвайки подаяния за бедните, на които той, обхождайки домовете, раздавал милостиня. При това сам виждал картините на нищета и глад в богатия град, което, поразявайки любещата дуща на Златоуст, намирало израз в проповедите му, дишащи любов, особено към обидените и угнетените.
Своите проповеди, събиращи огромно множество слушатели, свети Иоан произнасял не по-малко от два пъти в седмицата, а понякога и всеки ден; голяма част от тях той произнасял без предварителна подготовка, и силата на проповедническия му дар била толкова голяма, че слушателите нерядко, според обичая на времето, прекъсвали поучението с ръкопляскания. Но често увещанията и изобличенията на проповедника предизвиквали у тях сълзи и стонове на разкаяние.
Най-добрите проповеди, произнесени от Златоуст в Антиохия, били тези 19, които казал след свалянето на намиращата се на улицата статуя на императрица Плацила от недоволните от новия налог антиохийци. Такова оскърбление на величеството заплашвало града с пълно изтребление; епископ Флавиан се отправил към императора да ходатайства за града и в негово отсъствие смутеното паство утешавал златоустият проповедник.
В 397 г. Иоан, смирен Антиохийски презвитер, бил избран за архиепископ на Константинопол, по указание на приближения на императора велможа Евтропий. Поради страх, че антиохийците няма да пуснат любимия свещеник да си отиде, Иоан Златоуст бил изведен от града с измама. Тежко бреме наложил върху себе си Иоан със сана на Контантинополски епископ. Чуждият и неизвестен на двора и велможите епископ, неустройващ пирове, както правели неговите предшественици, и сам неходещ на тях, възбуждал против себе си недоволството на мнозина. Недоволно било и духовенството на столичния град, разпуснато и непривикнало към необходимата дисциплина, която му наложил Златоуст.
Голяма част от парите, отпускани за негова издръжка, свети Иоан давал за бедните и построил в Константинопол няколко болници и приюти. Любовта на свети Златоуст към бедните, подтиквайки го да увещава богатите към даване на милостиня и да ходатайства за нямащите, възбудила недоволство сред състоятелните слоеве на населението - започнали да обвиняват светия архиепископ в предизвикване на вражда у бедните към богатите. Свети Златоуст настроил против себе си и императрица Евдоксия, която в Златоустовото изобличение на разкоша и суетността на константинополските жени видяла намек за себе си.
Всичко това довело до факта, че в 403 г. бил съставен събор от личните врагове на свети Златоуст, известен в историята под името "събор под дъба", който несправедливо осъдил Златоуст (между другото и за това, че той "не познава гостоприемството"), след което бил изпратен на заточение. Но последвалото след това възмущение от страна на народа и страшното земетресение, в което Евдоксия видяла израз на Божия гняв за гонението на невинния архиепископ, заставили императрицата да върне Златоуст. Но тъй като и след завръщането си Иоан не променил начина си на живот, изобличавайки пороците на двора и защитавайки бедните, в 404 г. го постигнало второ заточение. В началото той прекарал две години в Кукуза в Армения, откъдето го изпратили на заточение на друго място, но по пътя той починал (14 септември 407 г.), с думите: "слава Богу за всичко!".
Творенията на свети Иоан Златоуст още в IV и V век придобили голяма известност в целия християнски свят: те се пазели като скъпоценност в царските чертози и се изписвали със златни букви. Много от тях не са достигнали до наши дни, но от него са се запазили толкова съчинения, колкото от никой друг отец и учител на Църквата. По гръцкия часослов всички творения на Иоан Златоуст, достигнали до наши дни, наброяват до 1447, и 244 писма.
Най-голямата част от запазилите се творения на Иоан Златоуст са проповеди и църковни беседи. Проповедите на свети Иоан поразяват със своята стройност, дълбочина на мисълта и разнообразие на съдържанието. "Не говоря за другите - пише свети Исидор за Златоуст, - сам Ливаний, толкова известен със своето красноречие, се изумявал от езика на знаменития Иоан, от изяществото на мислите и силата на доказателствата".
За най-добри от проповедите на свети Иоан Златоуст справедливо се смятат беседите към антиохийския народ за статуите, словото за Евтропий, словото "за бедните", словото след напускането на столицата и след завръщането в столицата, похвалните слова за апостол Павел. В своите проповеди Златоустият учител предлагал наставления за почти всички частни предмети на християнския живот.
Освен това в продължение на цялото си обществено служение той обяснявал в беседи Свещеното Писание, предимно Новия Завет. Всяка от обяснителните беседи на Златоуст се състои от две части: в едната той се занимава с обяснение на текстовете от словото Божие, а в другата предлага нравствени наставления.
Собствено догматическите съчинения на свети Иоан Златоуст не са много и всички те са проникнати от грижата му за нравственото изправяне на вярващите. Сред последния вид съчинения трябва да отбележим книгата до Стагирий, в която се разглежда въпросът, защо страданието постига и праведниците, независимо от съществуването на Божия Промисъл.
Заслужават внимание и 5 слова за непостижимото, произнесени като изобличение на еретиците аномеи, които се стремели въз основа на собственото си мъдруване да обяснят отношението на Бог-Отец към Бог Син и учели, че Син Божий е тварно същество и е сътворен от Отца от нищото.
Освен това забележителна е и книгата на Иоан Златоуст за Светия Дух по учението за изхождането на Светия Дух от Отца.
В съчинението против иудеите и езичниците се доказва Божествеността на християнското учение с изпълнението на пророчествата и действията на християнското благовестие върху сърцата на хората, а в Осем слова против иудеите се показва, че иудейските обреди са отменени и поради това извършването им сега означава да се постъпва против Божията воля.
Свети Иоан Златоуст е славен и с това, че е учредил особен чин на литургията, която и сега носи неговото име [виж Св. Литургия, Pravoslavieto.com]. Свети Прокъл, ученик на Златоуст и впоследствие един от приемниците на Константинополската катедра, пише за този чин на литургията, установен от светеца:
"Св. Василий (Велики), постъпвайки с хората като с немощни, представил литургията в съкратен вид. След немного време нашият отец, златният по език Иоан, от една страна, като добър пастир, ревностно грижейки се за спасението на овците, и, от друга, имайки предвид слабостта на човешката природа, се решил да изтръгне из корен всеки сатанински предлог. Затова той, пропускайки много, учредил извършването на литургията в още по-съкратен вид".
Съкратената от Иоан литургия първоначално не съдържала в себе си всички песнопения, които съдържа сега, но те не изменили съществено реда на литургията.
Египтянин по произход той е служил в армията от Котуанската област и изповядвал християнската вяра. След като римските царе издали указ да бъдат избити всички християни, той се оттеглил от армията и отишъл в пустинята, където се отдал изцяло на християнската вяра.
Преданията разказват, че Свети великомъченик Мина е покровител на семейството, самотните жени, пътниците, бездомните, сираците, жените които не могат да заченат, знахарите и лечителите. Мнозина вярващи разказват, че ако човек отиде в манастир, носещ неговото име или се помоли пред иконата му с истинска вяра и отворено сърце, светецът винаги чува молитвите.
За чудотворните му способности се разказват множество легенди. Стотици жени се молят на Свети великомъченик Мина да заченат, а след това се връщат в манастира му да кръщават децата си, казвайки: „Това е чудо! ”.
Друго чудо което прави молитвата към Светеца е да дарява с благополучие семейството и да скрепява разклатените бракове. Много семейства споделят, че молитвата отправена съм Свети Мина им е помогнала да разрешат проблемите си и да дарят нов живот на връзката си.
Не са малко и вярващите, които отиват с последна надежда, молейки Светеца да ги изцели от някоя неизлечима болест. Няма такъв, който да се е завърнал от храма и молитвата му да не е била чута. Вярващите смятат, че иконата на Свети Мина има могъща лечебна сила, която е неизчерпаема и когато хората силно вярват в това те получават изцеление.
Молбата към Свети Мина винаги е чута, той сбъдва най-съкровените желания на вярващите в него. Болните оздравяват, изгубените се намират, няма чудо, което да не се е случвало пред иконата на Светеца.
Един от най-известните манастири на Св. Мина се намира в близост до София, на брега на Владайската река, познат е още като Обрадовски манастир.
На този ден имен ден празнуват: Виктор, Виктория, Мина, Минка, Минчо.
Житие на св. Нектарий Егински
Нектарий Егински е роден на 1 октомври 1846 в град, Силиврия, на брега на Мраморно море, разположен на 20 километра от Константинопол и 10 км от Епиват. При кръщението получава името Анастасий и е третото от седем деца в семейството.
Когато научил 50-ти псалм, Анастасий имал навика да повтаря стиха: "Беззаконните ще науча на Твоите пътища, и нечестивите към Тебе ще се обърнат", показвайки по този начин, че ще бъде учител на Църквата.
На седем години си направил малка книжка, в която искал да пише словата Божии. Призванието му личало и от навика да се качва на столовете, за да проповядва словото Божие, сякаш се намирал на амвона. Дарен с много силна памет, помнел всичко, което чувал в църквата и го разказвал вкъщи.
Основното си образование завършва в Силиврия. Колкото и да искал да учи, на 14 години се наложило да замине за Константинопол, за да търси работа. Започва работа като продавач. По този начин можел и да учи, и да подпомага семейството си. От любовта към книгата и от желанието да бъде полезен за християнството, събрал от Светото Писание, Светите Отци и антични философи пасажи, пълни с мъдрост и полезни за сърцето. След време редактирал написаните на малки парчета хартия слова и ги издал.
На 20 години свети Нектарий отива за седем години на остров Хиос като учител. През 1873 става брат в Манастира "Неа Мони", приемайки през 1877 година, когато е ръкоположен за дякон, името Нектарий. През 1881 завършва бакалавърска степен и през 1886 година печели стипендия за Богословския факултет в Атина. На 23 март 1886 е ръкоположен за свещеник в катедралата "Свети Сава", а през август е издигнат в архимандрит. В същото време е патриаршески проповедник и секретар. По-късно е изпратен в Кайро, където е назначен за патриаршески съветник.
През 1889 отец Нектарий става епископ, като продължава да бъде патриаршески съветник и да служи в "Св. Николай" в Кайро. Там получава богат пастирски и административен опит.
Наклеветен от завистливи хора, свети Нектарий е принуден да се завърне в Гърция, оставяйки след себе си много огорчени вярващи. В подписката, направена в негова подкрепа, присъстват 900 имена на вярващи, които казват, че Свети Нектарий е "най-любимият сред архиереите и пръв сред духовниците".
През 1890 година свети Нектарий е назначен за проповедник в Митрополия Евия. Въпреки че е приет студено, той бързо успява да спечели доверието на вярващите и на църковните власти, които през 1893 година му поверяват управлението на Богословската семинария Ризареон в Атина. Като директор на семинарията, свети Нектарий трябвало да промени от основи концепцията на преподавателите по отношение методиката на обучение. Като един добър пастир, той учеше всички да докладват труда си и инициативите в името на Спасителя Христос. Например един бой между ученици завършил не с наказание на виновниците, а с обещанието на светеца да пости три дена за тях. От тогава всички се стремяли да го ядосват, колкото се може по-малко. Силата на личния пример, добротата и светостта променили сърцата на всички - ученици и преподаватели.
Има още едно нещо, което показва колко голяма е била любовта му към Бог и към хората. Свети Нектарий, независимо че е бил директор, сам чистел всички училища, където работел. Светецът правел това, за да не си загуби чистачът работата. От любов, с неговите 53 години и с всички задължения, които имал, без да мисли за високата позиция, която заемал, той чистел всеки ден до връщането на чистача.
Мощите на св. Нектарий в основания от него девически манастир "Св. Троица", който след смъртта му е наречен в негова чест - място на поклонение на православни от цял свят. Пенсиониран от преподавателската практика, през 1908 година свети Нектарий се оттегля на остров Егина, където основава манастир с храм "Света Троица". В строежа на манастира той участва рамо до рамо със строителите.
Свети Нектарий бил надарен със способността да прави чудеса още приживе, и излекувал безброй болни и страдащи, изнемощяли и парализирани.
Умира след 12 години - на 8 ноември 1920 година.
Канонизиран е на 20 април 1961 година от Вселенската Патриаршия с ден за честване 9 ноември. Мощите на светеца се намират в Манастира "Света Троица" на остров Егина.
Предлагаме в анонс:
из „Похвално слово за св. Архангели Михаил и Гавриил”
Настана пресветлото тържество на безплътните сили, което превишава всяко слово и всякакъв разум, озарявайки с пресветлите си зари целия свят. Като не са с телесна природа, но с природа неосезаема и духовна, те светят със светлина от самия Бог. С трепет те стоят около божия престол и трепетно покриват с криле лицата си. С непреставащ глас възнасят към Бога трисветата песен и казват: „Свят, свят, свят е Господ Саваот! Цялата земя е пълна с неговата слава!” (Ис. 6:3)...
Чуй сега как евангелист Йоан много ясно казва във видението си: „Стана война на небето: архангел Михаил и цялото му войнство воюваха със змея и го лишиха от достойнството му” (ср. Откр. 12:7-9). Също и свети апостол Иуда, брат на Иаков, казва: „А великият архангел Михаил, когато се препираше с дявола, не се осмели да произнесе срещу него хулна присъда, а рече: „Господ да ти забрани за това, противнико!” (ср. Иуда 1:9). Такава именно ревност трябва да имат всички към Господа, своя творец. Когато всеки стои в своето звание и в установеното си място, тогава ще се наслаждава на неизказана светлина и на божествена красота. Като не допускат в себе си никаква горделивост и никаква злоба, всички трябва да имат един стремеж и едно желание – с благост да спазват мястото си, в което всеки от тях е определен да стои…
Като се покланяме пред тях, нека единогласно, радостно и с похвала да възкликнем и кажем:
Радвай се, архистратиже Михаиле, който по достойнство си пръв воевода на безплътните сили!
Радвай се, архистратиже Гаврииле, пръв благовестителю на всички радости!
Радвай се, архистратиже Михаиле, пръв скиптроносец на единосъщната и неразделна Троица!
Радвай се, архистратиже Гаврииле, истински служителю на троичната безначална светлина!...
Радвайте се вие, единодушни и горещи застъпници за всички, които прибягват към вашата закрила, защото вие, дотичали в ада, строшихте веригите на смъртта, счупихте гробните ключове, благовестихте на жените-мироносици радостта за възкресението, като преди това съкрушихте в гроба адските сили и извикахте: „Врати, повдигнете горните си прагове, и ще влезе царят на славата!” (Пс. 23:7)…
Св. Климент Охридски
В броя четете текстове на: преподобни Йоан Дамаскин, Лимасолски митрополит Атанасий, архимандрит Варнава Янку, монах Пимен, монахиня Гавриила, иконом Василий Шаган, протопрезвитер Николай Лудовикос, отец Спиридон Василакос, свещеник Кирил Тошев, Джонатан Джаксън (интервю).
Източник: Архангел.бг
