Кръстовден е!

На 14 септември православните християни отбелязват Въздвижение на Светия кръст Господен, познат още като Кръстовден. В народната традиция празникът се свързва с края на лятото и началото на есента, заради което е наричан и Гроздоберник.

Денят е посветен на Светия и животворящ Кръст Господен и е свързан с няколко важни събития от историята на Христовата църква – чудодейното явяване на Светия кръст на император Константин Велики, откриването му на Голгота от неговата майка царица Елена, както и връщането на светинята от персийски плен.

Чудото с Христовия кръст

Според преданието именно на този ден се случило чудото, чрез което бил разпознат кръстът, на който е бил разпнат Иисус Христос.

Царица Елена, майката на император Константин Велики, била известна със своята християнска вяра, благотворителност и стремеж да подпомага изграждането на храмове. След победата на Константин над Максенций и провъзгласяването му за император на Римската империя тя решила да издигне на Голгота величествен храм „Св. Възкресение Христово“.

При разкопките били открити три кръста – Христовият и тези на двамата разбойници, разпънати заедно с него. Тъй като трите кръста си приличали, не било възможно веднага да се установи кой е принадлежал на Иисус Христос.

В този момент край мястото преминавало погребално шествие. Царица Елена спряла шествието и решила да допре кръстовете до ковчега на починалия младеж. При първите два не се случило нищо. Когато обаче до него бил допрян Христовият кръст, станало чудо – мъртвецът оживял и се изправил.

Така кръстът, който дотогава бил символ на наказание, се превърнал в знак на спасението и изкуплението от греха. За християните той олицетворява жертвената любов, победата над злото и принадлежността към християнската вяра.

Светият кръст се превръща в символ на християнството

След откриването му Светият кръст започнал да бъде изнасян за поклонение. Според преданието част от светинята останала в Йерусалим, друга била изпратена в Рим, а трета – в Константинопол.

Кръстът се превърнал в символ и знаме на християните. На 14 септември църквата извършва поклонение пред Светия и животворящ Кръст Господен, отдавайки почит на светинята.

Строг пост на Кръстовден

Кръстовден е сред дните, в които традиционно се спазва строг пост. Вярващите се въздържат от храна и следват църковните правила, свързани с празника.

В българската народна традиция 14 септември бележи и прехода към есента. На Кръстовден се освещава семето за посев, а в някои райони започва и гроздоберът. Неслучайно празникът носи и името Гроздоберник.

Кой празнува имен ден на 14 септември?

На Кръстовден имен ден имат Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан и Кръстана.

Празникът е повод за почит към Светия кръст, но и символичен момент в българския календар – време, когато лятото отстъпва място на есента, а природата постепенно се подготвя за новия сезон.

Православната църква чества Рождеството на Божията майка

Това е първият голям празник в новата църковна година, която започна на 1 септември

Православната църква отбелязва днес Рождество на Пресвета Богородица - един от големите християнски празници, познат в народната традиция като Малка Богородица. На 8 септември вярващите почитат рождението на Дева Мария - дъщеря на праведните Йоаким и Анна и бъдеща майка на Иисус Христос.

Според църковното предание родителите ѝ - праведните Йоаким и Анна, дълги години нямали деца. Те не преставали да се молят и дали обещание, че ако им се роди дете, ще го посветят на Бога. Молитвите им били чути и се родила Мария. Затова празникът се възприема и като символ на надеждата, вярата и сбъднатата молитва.

ождество Богородично е първият голям празник в новата църковна година, която започва на 1 септември. В народните представи Малка Богородица е особено свързана със семейството, майчинството и закрилата на децата. На този ден много вярващи отправят молитви към Божията майка за здраве, рожба и благополучие в дома.

Особено тържествен беше денят в столичния квартал „Филиповци“, където храмът „Рождество Богородично“ отбеляза своя празник. Богослужението беше оглавено от Българския патриарх и Софийски митрополит Даниил.

Още от сутринта десетки вярващи изпълниха църквата. Те се поклониха пред иконата на Божията майка, запалиха свещи и отправиха молитви за здраве, мир и благоденствие. Част от присъстващите приеха и Свето Причастие.

След литургията патриарх Даниил припомни църковното предание за Йоаким и Анна, които дълго време нямали деца, преди да се роди Дева Мария. В словото си той определи Рождество Богородично като празник на надеждата и Божията милост и постави акцент върху значението на семейството и християнските ценности.

Честваме Успение на Пресвета Богородица

 Успението на Света Богородица, майката на Иисус Христос, се чества от древността като празник за християните, които я почитат заради нейната нравствена чистота и готовността й да стане "вместилище на Невместимия", както я възпява църковният химн.

Тя посветила живота си на Спасителя на света, придружавала Го навсякъде през годините на проповедта Му. А малко преди да умре на кръста, Той я поверил на грижите на свети апостол Йоан, като ѝ казал: "Ето сина ти!". И на него: "Ето майка ти!".

След тези събития светата Дева заживяла в дома на свети Йоан и Яков, и майка им Саломия. Била с апостолите на Елеонския хълм при Възнесението на възкръсналия Христос и след това, в деня на празника Петдесетница, при слизането на Светия Дух над Христовите ученици, събрани в Йерусалим.

Участвала в живота на първата християнска община в свещения град, помагала според силите си, както всъщност правели всички вярващи. Според преданието Божи ангел й известил наближаващия край на нейния земен живот и тя благоговейно се приготвила за срещата със своя божествен Син.

А когато дошъл часът, апостолите, които проповядвали Христовото учение по различни далечни страни, по чуден начин били пренесени по въздуха, "на облак", за да присъстват на погребението на майката на техния и наш Господ.

В химните за празника Църквата възпява светата Дева и заявява: "в успението си ти не остави света, Богородице". Защото християните вярваме, че макар да пребивава на небето, тя, "по-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите" (от песента "Честнейшую"), не престава да се застъпва за всички нас. Защото тя е от света, но е станала "стълба към небето".

Тази особена нейна близост е осезаема за вярващите молитвено, тъй като "в молитвите е неуморна и в застъпничеството е неизменно упование".

БТА

Честваме успението на свети Климент Охридски, както и паметта на свети великомъченик Пантелеймон, и на свети Седмочисленици

Честваме успението на свети Климент Охридски, както и паметта на свети великомъченик Пантелеймон, и на свети Седмочисленици.

На този ден от древност се почита паметта на лекаря Пантелеймон, привлечен в Христовата вяра от свещеномъченика Ермолай, чиято памет чествахме вчера.

Пантелеймон живял в малоазийския град Никомидия. Изучил лекарското изкуство и с готовност помагал на всички страдащи от различни заболявания. А когато чрез християнството се запознал с важността на любовта към ближния, "най-голямата от всички добродетели" по думите на св. апостол Павел, Пантелеймон започнал да лекува безплатно. С това не само се прочул и бил проповедник на Христовата любов сред бедни и богати, но и привлякъл завистта на други лекари. Наклеветен, че е християнин, той бил заловен и измъчван по времето на гонението на Диоклетиан и неговите съимператори през 303 г. Останал твърд във вярата си, той бил убит с меч и останал в паметта на Църквата като истински Христов последовател, състрадателен към всеки страдащ човек.

Шест века по-късно на този ден се упокоил от многото си трудове най-известният от учениците на славянските просветители свети Кирил и Методий - свети Климент, Охридски архиепископ. Изпратен от св. цар Борис Първи в югозападните български земи, той работил с изключителен успех, трудейки се денем и нощем за обучението на над 3500 свещеници и други служители на Българската църква. Според житието му той, като нов апостол Павел, облагородил непросветения български народ и го извисил духовно, водил го по пътя на спасението. Заради неговия праведен живот скоро след кончината му на 27 юли 916 г. започнали да го почитат като светец.

А по-късно на този ден е установен съвместен празник на светите Седмочисленици - Кирил и Методий, и на учениците им Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.

БТА

Честваме успението на света Анна

Честваме успението на света Анна, майката на Света Богородица

При повечето свети личности Православната църква е запазила и чества деня на тяхното успение, т.е. заспиването им, както се нарича смъртта, защото тя не е окончателният край, а е заспиване в очакване на пробуждането при Второто Христово пришествие и всеобщото възкресение на мъртвите.

Така на днешния ден честваме успението на света Анна, майката на Дева Мария - Света Богородица. На праведната Анна са посветени още два празника. На 9 декември се чества зачеването от нея на Дева Мария, а на 9 септември, веднага след Рождеството на Св. Богородица, е празникът на нейните родители свети Йоаким и Анна.

Праведните Йоаким и Анна, наричани и "богоотци" (като родители на Божията майка), живели в галилейския град Назарет, в северната част на Палестина. И двамата били от царския Давидов род, възпитани във вяра, благочестие и милосърдие, но нямали деца. А хората предубедено гледали на бездетството като на наказание от Бога заради някакви скрити грехове на съпрузите. След поредното натякване и то от свещеник в йерусалимския храм, Йоаким и Анна усилили молитвата си към Бога и със сълзи просели Той да ги дари с чедо. Анна се молела: "Господи, Ти си дарил на Сарра син в старините ѝ. Чуй и мене, и аз ще Ти принеса роденото от мене в дар, за да бъде благословено в него Твоето милосърдие!".

Бог чул горещите им молитви и те на другата година се ощастливили с малката света Мария. А след три години я завели в храма, за да се възпитава в Божия закон и да бъде достойна за великото си предназначение да стане майка на въплътения Син Божи.

Йоаким починал на 80-годишна възраст. След неговата смърт света Анна живяла още няколко години и се упокоила преди Благовещението на дъщеря ѝ Света Дева Мария.

Илинден е!

На 20 юли Православната църква почита Свети пророк Илия. Той е смятан за един от тримата велики старозаветни мъже, в еднаква степен с Моисей и свети Йоан Предтеча. Народът чества празника Илинден по нов стил. Денят се отбелязва по стар стил на 2 август.

Българите тачат св. Илия като господар на небесните природни стихии – градушката, гръмотевиците и светкавиците. Вярва се, че когато той препуска със своите коне по небесния друм, причинява гръм и огън. А когато светецът води битка с крилати змейове, триглави змии или дори със Сатаната, тогава на земята вилнеят опустошителни природни стихии.

Има поверие, че на този ден морето взима най-много жертви  като курбан за Св. Илия. Затова на този ден не ходи на плаж и не се влиза във водата.

В българския народен календар Илинден е най-големият летен празник по време на жътва и вършитба. На този ден не се работи, за да не се разсърди светецът. На Илинден се правят курбани за здраве, организират се и големи общоселски събори и тържества.

На 20 юли имен ден празнуват: Илия, Илиян, Илин, Искра, Илина, Илияна, Илинка, Илиан, Илиана, Илко, Илчо, Илка, Лина, Личо, Илонка.

Православната църква почита паметта на св. апостоли Петър и Павел

Православната църква почита паметта на св. апостоли Петър и Павел. Пътищата на двамата светци към Христос са различни, но и двамата оставят трайна следа в разпространението на християнската вяра, като загиват мъченически за нея. Паметта им се отбелязва в един и същи ден като символ на единството на Църквата.

"Но те са първовърховни, не защото са първи сред апостолите, а защото техният труд е допринесъл много за разпространението на вярата."

Свети Петър е един от дванадесетте апостоли и първият призован от Христос.

"Христос казва: "Петре (това означава името му - "камък", "скала" - от гръцки), ти си Петър и на този камък ще построя църквата си". Има се предвид на тази силна вяра в Христос."

А свети Павел, макар да не е сред дванадесетте, след своето обръщане се превръща в най-ревностния проповедник сред езичниците.

"Свети апостол Павел се обръща към християнството в следващ етап, по-късно, когато по пътя за Дамаск има едно видение, в което Господ му се явява и казва: (той е носил името Савел) "Савле, Савле, защо ме гониш?". Св. Павел е бил ревностен защитник на юдейството и това видение променя живота му. Той после написва много от посланията в Свещеното писание."

Днес завършва Петровият пост за християните, които по традиция ще почетат двамата първовърховни апостоли с молитва и участие в богослужението.

Своя имен ден празнуват Петър, Павел, Преслав, Петя, Павлина, Полина, Павела, Камен, Кремена и техните производни.

Днес е големия християнски празник Възнесение Господне, познат и като Спасовден

На четиридесетия ден след Възкресението Си Господ Иисус Христос се явил на учениците си за последен път. Апостолите били събрани на молитва, Христос им се явил, беседвал с тях и ги извел край Йерусалим на Елеонската планина. Сред тях била и Божията Майка.

Като се изкачили на планината, Христос вдигнал ръце да ги благослови. Още докато ги благославял Се отделил от земята и, подет от облак, Се издигнал постепенно към небето при Своя небесен Отец, докато станал невидим (Лук. 24:50). Апостолите се поклонили на Възнасящия се Господ и не могли да откъснат поглед от чудната гледка. В този момент пред тях застанали двама ангели в бяло облекло, които им казали "мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето" (Деян. 1:11) в потвърждение на думите на Христа (Мат. 26:64) за Второто велико Негово пришествие и Всеобщ съд. Утешени от ангелите, апостолите се върнали в Иерусалим, зарадвани, с готовност да вестят Евангелското слово.

Празникът на славното Възнесение Господне се отбелязва от Църквата още от IV-V век и принадлежи към подвижните църковни празници.

С възнесението Си Иисус завърши делото на спасението, като откри небето за всички ни. Затова българският народ е нарекъл празника Спасовден. У нас посветени на Възнесение Господне са Горновасилишкият манастир, Батановският манастир, Сопотският манастир „Възнесение Христово“, Долнолозенски манастир "Възнесение Христово" или "Свети Спас", Радомирският манастир, Големобучинският манастир и други.

Музикална формация „LiberVox“ поднесе музикален поздрав на Гергьовден (видео)

                                    снимка: "Подиум"

Инициативата на областния управител Асен Атанасов бе реализирана с подкрепата на председателя на църковното настоятелство на храм „Света Троица“ отец Емануил

Своеобразна музикална китка от народни песни, обработени за изпълнение от хор, поднесоха като поздрав към жителите на Добрич младите музиканти от хорова формация „LiberVox“ с ръководител и диригент Мартин Кръстев. Изпълненията на талантливите възпитаници бяха посветени на днешния празничен ден – Гергьовден. 

Хористите пяха след края на празничната света литургия в храм „Света Троица“ и всички граждани, дошли да се поклонят пред иконата на св. Георги Победоносец и се помолят за здраве и благополучие се насладиха на вокалното им майсторство. 

Областният управител Асен Атанасов и членовете на екипа му – заместник-областните управители Милена Петрова и Урал Кязим, изразиха признателност и благодариха на младите изпълнители и поднесоха символичен подарък на всеки от хористите. А. Атанасов изрази още веднъж личната си благодарност към отец Емануил – председател на църковното настоятелство на храм „Св. Троица“, който приветства инициативата и „отвори“ вратите за детските изпълнения.

видео можете да гледата ТУК

Честваме паметта на свети великомъченик Георги Победоносец и празника Преполовение

Честваме паметта на свети великомъченик Георги Победоносец и празника Преполовение.

Свети великомъченик Георги Победоносец бил римски воин, който служил в малоазийската област Кападокия по времето на римския император Диоклециан (284-305 г.). 

Още като юноша Георги постъпил на служба в римската войска. Бил снажен и умен, но също така храбър и способен младеж, който се отличил в битките и станал добър пълководец. Затова много скоро се издигнал до висок чин в своя легион - военен трибун. 

Но когато започнали поредните гонения срещу християните, се разбрало, че и трибунът Георги е християнин. Междувременно от състрадание той освободил робите в дома си и раздал на бедните всичките си средства. Така се подготвил за подвиг в името на Иисус Христос. Сам се явил в императорския дворец в град Никомидия (днес Измит на брега на Мраморно море), източната столица на империята, и смело защитил християнската вяра. 

Напразно го увещавали да се отрече от Христос. Заради своята християнска вяра бил подложен на жестоки мъчения. Но доблестният воин ценял много високо вярата си и с голямо търпения понесъл мъченията. Сам Господ Иисус му се явил една нощ, докоснал раните му и ги излекувал. На новите изтезания, приложени от мъчителите, Георги смело отговорил: "По-скоро вие ще се уморите да ме мъчите, отколкото аз - да понасям мъченията".

Мнозина от войниците и други от присъстващите на изтезанията, като видели какви мъки търпи Георги заради вярата си, също повярвали в Христос. Георги бил осъден на смърт и с достойнство тръгнал към мястото за смъртни наказания. Там спокойно навел глава под меча на палача и бил обезглавен на 23 април 303 г.

От средните векове свети Георги се почита сред християнските народи като закрилник на войската, затова е наречен и победоносец. Той е покровител на много градове и страни по света с християнски традиции. Светецът воин е почитан и от мюсюлманите.

Днес честваме и празника Преполовение. В сряда на четвъртата седмица след Великден се отбелязва празникът Преполовение. Наречен е така, защото се пада точно по средата на периода между Възкресение Христово и Петдесетница, и съответно е от разреда на подвижните празници, свързани с деня на Великден. На този ден се припомня за влизането на Иисус Христос в Йерусалим по време на еврейския празник Шатри и за Неговата проповед в храма, където Той говорил за Своята дейност като Месия, Избавител.

БТА

Международен фестивал на православната музика - Поморие

 

СЪОБЩЕНИЕ

до диригентите на одобрените участници в XXII-то издание на фестивала

Уважаеми колеги,

Напомняме Ви най-учтиво, че до 1 май очакваме отговор на организационните въпроси, изпратени заедно с потвърдителните писма до вас. Същата дата е и последната възможност за промени в досега заявения репертоар.

Можете да пишете до:

- г-жа Йорданка Туджарова, организационен директор, на е-mail dani_1950@abv.bg,

- г-жа Таня Никлева, музикален директор, на e-mail tnikleva@abv.bg.

Благодарим Ви предварително за коректността и съдействието!

Очакваме Ви през юни!

Започва Страстната седмица, последната от живота на Иисус Христос и посветена на неговите страдания

Страстната седмица, или седмицата на страданията - последната от живота на Иисус Христос, започва от днес. Тя е наречена по този начин, тъй като „страст“ е старинна българска дума за страдание. Според православния календар всеки ден от тази седмица е Велик. 

Традиционно Страстната седмица за мнозина християни е повод да се замислят за своите грехове и за жертвата на Спасителя. 

На Велики понеделник Иисус Христос, влизайки в Йерусалимския храм, се разгневил на събралата се тълпа. Храмът за молитви бил превърнат в тържище и в гнева си Божият син прекатурил масите на търговците.

На Велики вторник Христос прекарал деня в нравствени напътствия, а според църковния канон денят е отреден за смирение.

В деня на светата и Велика сряда Юда отишъл при юдейските първенци и уговорил предателството на Христос за 30 сребърника. 

Велики четвъртък е свързан с Тайната вечеря, когато е установено тайнството причастие. След вечеря Христос взел хляб, благословил го, разчупил го, раздал на учениците си и казал: „Вземете, яжте, това е моето тяло!“. После вдигнал чашата и казал: „Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и на мнозина се пролива за прощение на греховете“. След причастието Христос признал пред своите ученици, че ще бъде предаден. Вечерта на Велики четвъртък се отслужва последованието на 12-те евангелия.

Велики петък, известен още като Разпети петък, е денят, в който е разпнат Иисус Христос, и е посветен на неговите страдания. Сутринта на Велики петък се отслужват т. нар. царски часове. Вечерта при плащаницата с изобразеното на нея тяло на мъртвия и положен в гроба Иисус се извършва т. нар. опело Христово.

На Велика събота се отбелязва погребението на Господ Иисус Христос, извършено от Йосиф и Никодим, както и слизането на Спасителя в царството на тъмнината - ада. Когато Христос починал като човек, тялото му било положено в гроба. Душата му слязла в ада, победила го и освободила пленените там души. В третия ден душата и тялото отново се обединили, и тялото възкръснало от мъртвите.

В 23:30 ч. на Велика събота вярващите отиват на богослужението в храмовете, а в полунощ се възвестява Христовото Възкресение. Поздравът за него е Христос воскресе (Христос възкръсна) и отговорът е Воистину воскресе (Наистина възкръсна). 

БТА

Честваме празника Вход Господен в Йерусалим (Връбница - Цветница)

Честваме празника Вход Господен в Йерусалим (Връбница - Цветница).

Днес е последната неделя от Великия пост, наричана Вход Господен в Йерусалим или Вайя (от гръцки - Връбница) и Цветница. В този ден честваме тържественото влизане на Иисус Христос в Йерусалим няколко дни преди страданията и кръстната Му смърт.

Дни преди юдейския празник Пасха Христос тръгнал за Йерусалим от Витания, където възкресил Лазар. Той поискал учениците Му да вземат едно осле (магаренце) от близкото село, седнал на него и придружен от тях, и от други Свои последователи наближил стените на свещения град.

Когато жители на града и много от поклонниците за празника научили, че Той идва, се стекли да Го посрещнат. Те вече научили за възкресяването на Лазар и били въодушевени от чудото на Христос, мнозина от тях виждали в Него Божи пратеник. Затова едни постилали дрехите си, за да мине Той по тях, други носели палмови клонки в ръце и с тях Го приветствали, като викали: "Осанна! (Да живее!) Благословен е идващият в името Господне, израилският цар!". Този вид приветствия били обичайни за царете на еврейския народ, а с него евреите посрещнали Иисус Христос като благодатния израилски цар - Месия, Помазаника (на гръцки - Христос), Който бил обещан от Бог като Спасител.

Сам Иисус Христос не обръщал особено внимание на почестите, не се поддавал на празничните чувства на народа, нито се ласкаел от временната слава, защото добре знаел, че всъщност вече пристъпва към страданията и кръстната Си смърт.

Юдейските първенци поискали от Христос да забрани на народа да ликува, но Той им отвърнал: "Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще завикат", т.е. това приветствие на хората било искрено и заслужено.

На този ден у нас вярващите носят върбови клонки, подобно на възторжените посрещачи на Спасителя, за да Го посрещнат в душите си.

От утре започва Страстната седмица (седмицата на Христовите страдания), след която е Възкресение Христово.

БТА

Честваме Благовещението на Света Богородица

Честваме Благовещението на Света Богородица.Днес християните празнуваме радостната, благата вест за въплъщението на Божия Син от Света Дева Мария, наречена сетне Богородица, защото родила въплътения Бог. Това събитие описва евангелист Лука в началото на своето евангелие. То е установено като Богородичен празник още в първите векове от живота на Църквата.

На този ден (в шестия месец след зачеването на свети Йоан Предтеча от Елисавета) изпратеният от Бога Архангел Гавриил се явил на Дева Мария в палестинския град Назарет и й съобщил, че ще роди Спасителя на света Иисус Христос. Той й казал: "Радвай се, благодатна! Благословена си между жените! Ти намери благодат у Бог и ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш Иисус". И докато Девата се чудела как е възможно да зачене без мъж, архангелът й отговорил: "Светият Дух ще слезе върху тебе и силата на Всевишния ще те осени!". Тогава чистата девойка Мария смирено отвърнала: "Ето рабинята на Господ! Нека бъде Неговата воля!".

И щом архангелът си отишъл, се случило най-голямото тайнство в човешката история: по свръхестествен път Девата заченала в непорочната си утроба Сина Божи, Когото евангелист Йоан нарича също Слово Божие. Този евангелист ни предава и думите на Иисус Христос: "Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен".

Именно понеже от непорочното зачатие на Дева Мария се е родил Спасителят на света, затова на днешния ден християните празнуваме "началото на нашето спасение", както се казва в основната песен на Благовещение. Това е един от големите Богородични празници през годината, честван девет месеца преди Рождество Христово. Той винаги се пада през Великия пост, но на този ден се отслабва строгостта на поста (разрешава се яденето на риба), за да се почувства празникът и по този начин.

БТА

Колкото повече обичаме Бога, толкова повече ще изразяваме това чрез своето старание в духовния живот, каза митрополит Йоан в Добрич

 Снимка: кореспондент на БТА в Добрич Павлина Живкова

Колкото повече обичаме Бога, толкова повече ще изразяваме това чрез своето старание в духовния живот, каза след неделното служение Варненският и Великопреславски митрополит Йоан в храм „Св. Георги“ в Добрич. 

Негово Високопреосвещенство възглави архиерейска света литургия в Четвъртата неделя на Великия пост, посветена на свети Йоан Лествичник. В съслужие с него бяха архиерейският наместник на Добричката духовна околия отец Георги Дочев, предстоятелят на храм „Св. Троица“ в Добрич отец Емануил Юсеин, отец Мирослав Енчев от Добричката духовна околия и дякон Георги Нейчев от митрополията. По време на богослужението митрополит Йоан каза още и заупокойна ектения за упокоилия се патриарх на Грузия Негово Светейшество Илия II. 

В проповедта си митрополит Йоан подчерта значението на духовния подвиг, покаянието и постоянството във вярата, като акцентира върху духовното наследство на свети Йоан Лествичник и неговото съчинение „Лествица“. По думите му книгата е ръководство за духовен живот, приложимо както за начинаещите, така и за напредналите във вярата.

Архиереят отбеляза, че духовният път на християнина не бива да бъде хаотичен или импулсивен, а последователен и съзнателен, изискващ постоянство и внимание. Той изтъкна, че духовното израстване се постига постепенно и че покаянието е основен елемент от този процес, който връща човека към Бога.

В проповедта си митрополит Йоан посочи също, че подвигът на поста не се изчерпва с времето на Великия пост, а продължава през целия живот на вярващия. Той призова християните да съчетават поста с молитва, участие в богослуженията и четене на Свещеното писание.

„Колкото повече обичаме Бога, толкова повече ще изразяваме това чрез своето старание в духовния живот“, каза още митрополитът.

По време на богослужението бе отбелязано и значението на поклонението пред Честния кръст като духовна подкрепа в средата на постния подвиг.

В заключение митрополит Йоан отправи благопожелания към вярващите да посрещнат достойно Възкресение Христово с вяра, надежда и духовна подготовка.

Павлина Живкова

БТА

Третата неделя на Великия пост е днес - Кръстопоклонна, честваме също паметта на мъченик Агапий и на другарите му, и на мъченик Никандър

Третата неделя на Великия пост е днес - Кръстопоклонна, честваме също паметта на мъченик Агапий и на другарите му, и на мъченик Никандър.

Днес е третата неделя от Великия пост. Нарича се Кръстопоклонна, защото в нея се отдава почит на Христовия кръст, на който Иисус Христос, въплътеният Божи Син, бил разпнат без вина и умрял като Изкупител на нашите грехове. По време на богослужение в храма се изнася от олтара светият кръст и всички му се покланят с благоговение. Това е един вид пролетен Кръстовден, но е с подвижна дата за разлика от есенния (на 14 септември).

Честваме също паметта на мъченик Агапий и на другарите му, и на мъченик Никандър в град Кесария Палестинска по времето на император Диоклетиан (284-305 г.) пострадали заради вярата си няколко християни. Те били Агапий и другарите му - Публий, Тимолай, Ромил, двама Александровци и двама Дионисиевци. Агапий бил от град Газа в Палестина, Тимолай - от Северна Мала Азия, двамата с името Дионисий - от град Триполи във Финикия (днес в Ливан), Ромил - от град Лида в Палестина, Плисий и двамата с името Александър - от Египет.

Всички, освен Агапий, били съвсем млади мъже. Те били обвинени, че са християни и не се покланяли на езическите божества, нито им принасяли жертви според императорската заповед. Изправили ги пред управителя на Кесария, който се опитал да ги принуди да се откажат от вярата си в Иисус Христос. Те обаче не склонили и затова били посечени с меч в 303 г.

По същото време в Египет живял един лекар християнин на име Никандър. Той с готовност помагал на всички болни без да се интересува дали могат да заплатят лечението си. Стремял се вярно да следва завета на Христос за любов към ближните и даром да дава на другите всичко онова, което Бог даром му е дал.

Никандър с цялата си душа се възхищавал на онези, които проливали кръвта си за вярата в Спасителя Христос. И когато научавал за смъртта на мъченици, отивал на мястото на мъчението, прибирал с благоговение свещените им останки и ги погребвал. Вършел това нощем, защото властта се разпоредила телата на убитите християни да остават дълго на показ за назидание на народа. При изпълнението на това свое свещено дело през 305 г. Никандър бил заловен и съден. Така се разкрило, че и той е християнин, затова бил изтезаван и накрая го осъдили на жестока смърт: драли кожата на тялото му и го горили със запалени факли. Накрая бил посечен меч и предал душата си на Бог.

БТА

Честваме Тодорова събота или Тодоровден, както паметта на преподобния Василий Изповедник и на новомъченица Кирана Солунска

Честваме Тодорова събота или Тодоровден, както паметта на преподобния Василий Изповедник и на новомъченица Кирана Солунска.

Днес е празникът Тодоровден. Отбелязва се в първата събота на Великия пост. Нарича се така, защото е свързан с името на християнския мъченик от началото на четвърти век Теодор Тирон. Паметта му се чества на 17 февруари, а днес се припомня една чудна случка.

Половин век след смъртта на мъченика Теодор на власт дошъл император Юлиан - високообразован човек, но заклет противник на християнството. Той се заел да възстанови езичеството и останал в историята с прозвището Юлиан Отстъпник (от вярата, защото преди това бил кръстен като християнин). Създавал всякакви трудности на християните и затова в първите дни от Великия пост заповядал в столицата да поръсят с кръв от идолски жертви всички храни на пазара.

Но свети Теодор се явил на цариградския архиепископ насън и му казал: "Предупреди християните да не купуват храна от пазара - храните са поръсени с кръв от идолски жертви! Които нямат постна храна у дома си, нека си правят коливо (т.е. да варят жито с мед)". Учуденият архиепископ запитал кой е този, който се грижи за християните, и чул: "Аз съм Теодор Тирон и съм пратен от Бог в помощ на християните". Архиепископът изпълнил заповяданото и цяла седмица християните се хранели с коливо.

От признателност към свети Теодор Църквата запазила обичая в събота на първата седмица от Великия пост с коливо да почита паметта на великомъченика.

 

Преподобният Василий живял през първата половина на осми век по времето на император Лъв Исавър. На определена възраст напуснал света с неговите съблазни и постъпил в манастир в Йорданската пустиня, където се подвизавал добродетелно като монах. Когато настанало гонение заради почитането на светите икони, преподобният Василий мъжествено се съпротивлявал на иконоборците. Затова бил задържан и предаден на много мъчения, но въпреки това той отхвърлил еретическото учение на иконоборството и заедно с преподобния Прокопий отстоявал истината без страх.

Останал затворен в тъмница до смъртта на нечестивия император. След това преподобният Василий бил освободен заедно с Прокопий и с другите изповедници на православната вяра. Подир още няколко години богоугоден живот той се упокоил в около 750 г.

Света Кирана (Керана) била родена през първата половина на 18-и век в солунското село Висока (или Ависока, днес Осса край градчето Лъгадина или по гръцки Лангада), в семейството на православни християни. Заради българското име на селото се смята, че мъченицата е била от български произход.

Стройна и красива девойка, тя била харесана от един еничар, който я поискал за жена. След като Кирана го отблъснала, той я отвлякъл и я отвел в Солун, където негови приятели лъжесвидетелствали, че девойката обещала да му стане жена и да приеме тяхната вяра. Но Кирана се проявила като смела християнка и не се съгласила нито да се омъжи за насилника, нито да приеме исляма. Заради това била окована във вериги и хвърлена в затвора. Там жестоко я измъчвали цяла седмица и на седмия ден, 28 февруари 1751 г., Кирана издъхнала. На сутринта турците разрешили на християните да вземат тялото на мъченицата и да я погребат вън от града, в тамошните християнски гробища.

БТА

Голямата задушница преди Неделя месопустна е днес.

В съботния ден срещу Неделя месопустна се извършва помен в памет на мъртвите - на голямата Задушница преди Великия пост. Той през тази година започва на 23 февруари, понеделник, след Сирни заговезни (Неделя сиропустна или Неделята на прошката), които са на 22 февруари. 

Името "Задушница" показва, че това е ден за възпоменаване на душите на починалите. За помена се приготвя "коливо" - варено, подсладено жито. Българската традиция включва и хляб, и вино. В по-ново време се прибавят дребни сладки и соленки. Поменът се прави на гроба, в църква или у дома.

Задушниците винаги са в събота, защото в седмичния празничен цикъл църквата е определила съботата за ден на покойните.

На тези дни близките на починалите посещават гроба, преливат го с вино, прекадяват го с тамян и след това раздават на присъстващите жито и храна за "Бог да прости мъртвите души".

На Месни заговезни, в неделя, с Евангелско четене се припомня картината на Страшния съд.

Конкурс за проза, поезия и изобразително изкуство "Златна Добруджа - корени, вяра, вечност"

 

1 януари - Васильовден!

Честваме празника Обрезание Господне и паметта на свети Василий Велики.

Родилият се във Витлеем Христос според еврейския закон е трябвало като всяко дете от мъжки пол да бъде обрязан на осмия ден от раждането, когато се давало и името на детето. Това събитие почитаме в първия ден на годината като празник на Господ Иисус.

Празникът е установен още в първите векове от живота на Църквата и имал за цел да се противопостави на онези еретици, които твърдели, че Иисус Христос имал не истинско, а призрачно тяло.

Още от втората половина на четвърти век на този ден заедно с Обрезание Господне се чествала и паметта на свети Василий Велики, починал на 1 януари през 379 г.

Той е сред великите учители на Църквата. Роден е и израснал в Кесария Кападокийска. Благодарение на доброто си образование Василий и двама от братята му станали епископи: Василий в Кесария, Григорий в Ниса и Петър в Севастия. Те дали своя принос за развитието на християнското богословие и за утвърждаването на християнството, получило право на свободно разпространение през 313 г.

Многоученият Василий владеел почти всички науки на своето време. И най-важното, той усвоил божествената теория на евангелието, която приложил на практика в строгия си подвижнически живот. След обучение в Атина, Василий решил да води монашески живот. Посетил центровете на подвижничеството в Египет, Палестина, Сирия и Месопотамия. 

Когато се завърнал, станал монах и през 362 г. бил ръкоположен за дякон и презвитер, а в 370 г. бил избран за епископ на Кесария. С умение и смелост Василий водил много битки за православната вяра. Успешно се борил и срещу арианската ерес.

А пастирската му работа била несравнима по своя обхват и успешност. Наред с това е оставил много богословски трудове, сред които е и знаменитият Шестоднев, както и текстове на светата литургия, известна с неговото име. Починал е на 49-годишна възраст.