Честваме паметта на преподобните Сава Освещени и Нектарий Битолски

Свети Сава е роден в област Кападокия, Мала Азия. От ранна възраст желаел да се посвети на монашески живот и затова заминал за Йерусалим. После се учил на подвиг при подвижниците свети Евтимий Велики и свети Теоктист. Постепенно младият монах проявил своите добродетели. Стремял се да помага на бедните и болните сред манастирските поклонници. Подир 12 години в манастира Сава пожелал по-голямо усамотение и се поселил в една пещера; там прекарвал дни и нощи в молитва и труд. След това при него започнали да идват и други, които желаели усамотен молитвен живот. С получено от семейството си наследство Сава построил няколко обители и болници, основал две страноприемници – една в Йерихон, а другата при пещерите. Така постепенно се оформила лаврата или големият манастир. Преподобният поучавал братята с думи и със своя пример, учел ги на кротост, смирение, безмълвие и упование на Бога. Починал тихо в пещерата си на 94-годишна възраст в 533 г.

Свети Нектарий е роден в 1406 г. в град Битоля и бил кръстен Никола. При едно нападение на турците семейството му избягало в планината. Бащата на Никола със съгласието на жена си се замонашил с името Пахомий в манастира „Св. Безсребърници“ в подножието на планината. Скоро след това Никола отишъл в Света гора и станал монах в килията „Св. Архангели“ в Карея, като приел името Нектарий. Духовен старец му бил прозорливият монах Филотей. Оттогава Нектарий започнал усилен подвижнически живот. С годините неговите редки добродетели станали известни в цяла Света гора. Преподобният Нектарий с Божията благодат и голямото си смирение успявал да се справя с различните изпитания, идващи често от събратята. Заболял и от неизлечима болест, но търпеливо понасял страданията си. Починал мирно на 5 декември 1500 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ
Източник: БТА

На 4 декември честваме Св. вмчца Варвара. Преп. Йоан Дамаскин

В народните представи Варвара и сестра й Сава, чествана на другия ден, са двете сестри на св. Никола. От тях Сава е по-добрата, винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двете сестри подготвят празника на Св. Никола, затова се казва: „Варвара вари, Сава пече (меси), Никола гости гощава“.

Широко разпространено е поверието, че св. Варвара е покровителка на детските болести (и на шарката). Представата за нея е като грозна, куца и разчорлена стара баба, която се подпира на патерица. С нея тя удря децата и те се заболяват.
За здраве, за омилостивяване на болестите и за да бъде отнесена надалеч Баба Шарка, жените месят пресни погачи, приготвят и обредно вариво и го раздават с мед по махалата.
Момичетата се надпреварват коя първа ще раздаде погачите си; прието е, че която спечели, ще се омъжи първа през годината.
През времето на император Максимиан живял в Илиопол един богат и знатен човек на име Диоскор. Жена му умряла. Едничката си дъщеря Варвара той обичал и пазел като очите си. Полагал големи грижи за нейното езическо възпитание, защото сам бил езичник. Девойката била необикновено красива. До нейното пълнолетие баща й я държал делече от всяко общество. В своите богати стаи, построени на висока кула, Варвара не виждала никого освен възпитателките си и слугините. От високото й жиллище се откривала великолепна гледка към намиращите се в далечината планини, гори и равнини, към светлия небесен лазур.
Веднъж девойката загледана в природната красота, започнала да размишлява:

• Чия ръка – мислела тя и питала своите наставнички – е създала тая красота?
  Възпитателките й отговорили, че боговете са създали Вселената. Но девойката им отговаряла:
• Не може всичко това да е създадено от боговете, на които ние се кланяме! Те сами са творения на човешки ръце, направени са от злато, сребро и камък и нямат ни чувство ни разум. Навярно има истински Бог, Който е създал небесата, основал земята, Който осветлява цялата Вселена чрез лъчите на слънцето, чрез сиянието на луната, чрез блясъка на звездите, а земята украсява с дървета и цветя и оросява с реки и извори. Навярно има един Бог, Който всичко поддържа, всичко оживява и всичко управлява.
  По такъв начин, като съзерцавала красотата на природата, девойката се издигала с мисълта и сърцето си към Създателя, стараейки се да Го узнае. Тя нямала учител. Но Господ, по Своята благодат, й внушавал тия стремежи и я готвел към разбиране на истината.
  На този ден имен ден празнуват: Варвара, Варя, Варадин,Варварица, Варваринден, Варвардан.

На 3 декември честваме паметта на свети пророк Софония и на свещеномъченик Теодор Александрийски

Пророк Софония е третият по ред старозаветен пророк от "дванайсетте", когото честваме в тези последователни дни. Той живял във втората половина на VІІ век преди Христос в дните на юдейския цар Йосия, който положил много усилия за религиозната просвета на народа и в борбата срещу отклоненията в езическото многобожие. В тази дейност пророкът му бил в помощ в онова време, когато вече се задавали външни заплахи за еврейския народ от Египет и от Вавилон. Софония бил съвременник на пророк Йеремия. Двамата пророци вещаели нападения от другородци и плен за народа.

Като предсказал бедствията, които щели да постигнат Юдея и околните страни, пророк Софония съветвал хората: "Потърсете Господ, всички смирени на земята, които изпълнявате законите Му; потърсете правдата, потърсете смиреномъдрието!". И предвещал на юдейския народ светлите новозаветни времена, когато Господ ще посети Своя народ, ще си избере хора кротки и смирени, които ще се уповават на Бога, а не само на себе си, няма да вършат неправди и да говорят лъжа. Християнските писатели отнасят към Църквата думите на пророк Софония: "Ликувай, дъще Сионова! Тържествувай, Израилю! Весели се и радвай се от все сърце, дъще Йерусалимова!".

Свети Теодор живял във втората половина на VI и началото на VII век в Египет. Понеже се отличил със свят живот и усърдна работа, той бил издигнат за Александрийски патриарх, но останал едва две години на този висок пост. Със своята жива вяра и голямо милосърдие към бедните, болните и изоставените патриарх Теодор привлякъл голямо множество езичници в Църквата. Затова определени среди се настроили срещу него и подбудили множество езичници да нападнат праведния Теодор. Заловили го и след различни мъчения го обезглавили в 609 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 2 декември честваме паметта на свети пророк Авакум и на преподобния Порфирий Кавсокаливийски

Пророк Авакум е един от дванадесетте „малки“ пророци в Библията. Живял е през VII век преди Христос. Пророческата му книга се отличава с изящен език и стил. Той изобличавал еврейския народ, защото се отклонил от истинската религия в идолопоклонство. Водещи в тези беззакония били юдейските царе, затова Авакум пише: „Грабеж и насилие са отпреде ми и въстава вражда, подига се раздор. От това законът изгуби сила и няма праведен съд. Понеже нечестивец надвива праведника, то и съдът бива опак“. В крайна сметка вавилонският цар Навуходоносор II завладял страната, разрушил Соломоновия храм и отвел в плен голяма част от народа. Така се изпълнило пророчеството на Божия вестител Авакум.

Преподобният Порфирий е сред най-почитаните духовни старци на ХХ век. Роден в 1906 г. на остров Евбея, Гърция, той много млад станал монах в скита Кавсокаливия на Света гора с името Никита. Поради заболяване скоро напуснал Атон и се подвизавал в манастир в Евбея. Рано се проявил като прозорлив духовник и това му помагало в общуването с Бога и хората. Бил ръкоположен за йеромонах с името Порфирий и станал изповедник и духовен наставник на много хора. Oт 1940 г. бил назначен за ефимерий и духовник на Атинската поликлиника, където имал възможност да утешава безброй болни и да облекчава страданията им. При него се стичали хора от големия град, на които преподобният бил незаменим духовен наставник. От 1979 г. се установил край село Милеси, северно от Атина, и там създал нова обител. Макар и болен, и загубил зрението си, той приемал за изповед и духовни съвети хиляди вярващи, на които носел утеха и надежда. В последните си дни пожелал да се върне в Кавсокаливия, където се упокоил на 2 декември 1991 г. През 2013 г. е причислен към светците на Православната църква.
ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ
Източник: БТА

На 1 декември честваме паметта на свети пророк Наум и на свети Филарет Милостиви

Пророк Наум е един от дванадесетте „малки“ пророци в Библията, т.е. чиито книги са по-кратки от тези на четиримата „големи“ пророци.

Пророк Наум живял през V век преди Христос. Преди него пророк Йона по Божия повеля предсказал разрушението на град Ниневия заради големите беззакония на жителите му. Тогава ниневийци се покаяли и Бог отменил строгата Си присъда. Но след известно време те пак се развратили. Тогава Господ чрез пророк Наум им открил страшните бедствия, които ще ги постигнат. И пророчеството се сбъднало точно. Този голям и богат град на древния свят бил разрушен дo основи и разграбен от враговете. Разливането на река Тигър довършило опустошението. Сега едва може да се познае мястото, където е била Ниневия.

Пророк Наум предсказал и други събития и утешавал верните на Бога хора с обещания за Спасителя Христос, Който ще дойде като вестител на мир. „Ето по планините са стъпките на благовестника, който възвестява мир!“ – се провикнал пророкът. Той се упокоил в мир, в дълбока старост.

Свети Филарет живял в края на VIII век по времето на император Константин Багрянородни. Бил семеен с три деца. Препитавали се със земеделие, а от доходите си Филарет щедро раздавал милостиня на бедните. Но се случило, че след време заможният и щедър човек загубил почти всичко, останали само кошерите му. И тогава той продължил да дарява мед на бедни хора. За тази доброта и милосърдие Бог го възнаградил. Скоро Константин трябвало да се ожени и при търсенето на съпруга за самодържеца придворните му се спрели на дъщерята на Филарет Милостивия. Този нов неочакван обрат не го главозамаял. Филарет станал пак заможен човек и започнал още по-изобилно да раздава пари и храни на бедните. Така изпълнил Божията заповед за любов към ближните и завършил живота си в мир.
ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ
Източник: БТА

Честваме паметта на свети мъченик Парамон и на още 370 мъченици с него

Свети Парамон и други 370 християни заедно с него станали жертва на жестокото гонение в средата на III век, започнато от император Деций Траян. През януари 250 г. той издал указ и задължил жителите на империята в определени дни да участват в държавните празненства и публично да принасят жертви на езическите божества за благото и сигурността на държавата, и на самодържеца. В онези години във всички области на империята пострадали и загубили живота си хиляди християни, както и изповядващи други религии (с изключение на юдеите, които не били засегнати от гоненията). Защото всички хора в римската империя, които не почитали държавния култ към бог Юпитер и „гения на императора“, били смятани за държавни изменници. 

Тогава в Източна Мала Азия пострадали и днес честваните мъченици. Близо до горното течение на река Тигър имало топли минерални извори. В къпалните при тях ходел и управителят на областта Аквилин, фанатичен идолопоклонник. Там имало жертвеници на бог Посейдон, езическото божество на моретата и водните извори, и на богинята Изида. Когато щял да принесе жертви на тези божества, Аквилин разпоредил в тях да участват Парамон и останалите 370 християни, които междувременно били заловени и държани в затвора заради неподчинение на императорския указ. Но всички тези вярващи в Спасителя на света Иисус Христос отказали да изпълнят заповедта. И докато управителят и езическото множество правели жертвоприношения, християните пеели химни и духовни песни на своя Господ. Аквилин, разгневен от тяхното отношение, заповядал да бъдат убити. Войниците се втурнали към тях и започнали да ги избиват с копия и мечове, дори телата на някои били разсечени на части. Така доблестните мъченици завършили земния си път и получили небесни венци. 

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ  

Източник: БТА 

На 28 ноември честваме паметта на светите 15 Тивериополски мъченици и на мъченик Христо Българин

Тивериополските мъченици намерили гибелта си по време на гоненията, предприети от император Юлиан Отстъпник (361-363 г.). Това били епископите – Тимотей и Теодор (участник в Първия вселенски събор в Никея през 325 г.), свещениците – Петър, Йоан, Сергий, Теодор и Никифор, дяконите – Василий и Тома, монасите – Йеротей, Даниил, Харитон, Сократ, Комасий и Евсевий.  

Всички те били от църквата в Тивериопол (днес град Струмица в Република Северна Македония) и станали жертва на усилията на императора да възстанови езическата религия, защото не склонили да се отрекат от вярата си. След мъченическата им кончина през 362 г., местните християни ги погребали в каменни саркофази, на които били изписани имената им. 

Но по-късно град Тивериопол бил разрушен и гробовете на мъчениците – забравени, макар да се пазела паметта за тях. След покръстването на България по нареждане на свети княз Борис и после на цар Симеон мощите били открити и пренесени в новопостроен храм на река Брегалница. Но през османското иго следите на мощите отново се загубили. В Струмица останал споменът за Христовите мъченици, които се почитат на мястото, където някога те били посечени. 

Христо бил българин от албанските земи, както отбелязва гръцкият му житиеписец. Работил като градинар в Цариград. Но след спор с един турчин на пазара бил наклеветен, че обещал да си смени вярата и затова бил отведен в съда. Христо заявил, че не е давал такова обещание, но се намерили лъжесвидетели и той бил затворен. След много изтезания бил осъден на смърт като уж вероотстъпник. Преди да го убият, мъченикът дал на затворник грък, Кесарий Дапонте (сетне записал житието му), едно точило, което било в пояса му, за да го остави в някоя църква да се помолят за него. Бил обезглавен на 28 ноември 1748 г. 

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ  

Източник: БТА 

Честваме празника Въведение на света Богородица в храма, ден на православната християнска младеж и семейство

В дните, когато празнуваме събития, свързани с Иисус Христос или света Богородица, не се чества паметта на светци, за да се съсредоточи вниманието върху Спасителя или майка Му. Така и днес се съсредоточаваме само върху събитието за въвеждането на малката Дева Мария в йерусалимския храм. 

Родителите й свети Йоаким и Анна дълги години нямали деца и след много сърдечни молитви Бог ги удостоил с рожба. Затова света Анна обещала, ако Бог се смили и тя роди дете, да го посвети на Него. Наистина най-после тя заченала и родила малката Мариам, която евангелистите наричат и Мария. А когато момиченцето навършило тригодишна възраст, отишли в Йерусалим, за да я посветят на Бога, като я оставят за възпитаване и обучаване при храма. Заедно с тях дошли и техни роднини, а малки девойки носели свещи. Първосвещеникът очаквал невръстната Мария пред храмовия вход на най-горното стъпало, а след като майка й Анна я поставила на първото стъпало, тя за почуда на всички присъстващи, неподдържана от никого, се изкачила свободно по 15-те стъпала и стигнала до първосвещеника. Той я посрещнал и я предал в помещенията, където живеели и други девойки като нея, посветени на Бога. Там имало и благочестиви вдовици, които служели при храма, каквато била и пророчица Анна, която след години с радост посрещнала и благословила донесения 40-дневен Иисус. Светата Дева се възпитавала под надзора на по-възрастните благочестиви девойки, изучавала Свещеното писание и различни ръкоделия. Тя усърдно се трудела, молела се и се готвела за своето високо предназначение. То още не й било открито, но с годините тя започнала все повече да съзнава желанието си да остане посветена на Бога. Този празник е определен от Църквата и за ден на православната християнска младеж и семейство. 

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ 

Източник: БТА 

Честваме предпразненството на Въведение Богородично и паметта на свети Григорий Декаполит и на Дасий Доростолски

Днес започва предварителното честване на утрешния празник Въведение на света Богородица в храма, като в богослуженията за деня се включват молитви и песни, които ни подготвят за този голям Богородичен празник.

Свети Григорий живял през IХ век. Бил родом от Иринопол, един от градовете на област Десетоградие в Палестина или на гръцки Декаполис, затова е останал с прозвището Декаполит. В стремежа си към нравствено съвършенство станал монах и се подвизавал в молитва, като пазел чистота на ума и на плътта си. Бил въздържан във всичко, като обичал да казва, че ако спортистите се подлагат на толкова лишения, колко повече духовните хора трябва да се владеят във всяко отношение, за да получат не лавров, а вечен венец от Бога. От ревност за чистотата на вярата Григорий се включил и в ожесточените борби срещу императорите иконоборци. Предприел много пътувания и накрая се установил в Солун, където се отдал на писмени трудове. Починал от тежка болест в Цариград през 816 г.

Свети Дасий живял в края на III век по времето на император Максимиан и бил войник в римска част в крайдунавския град Дуросторум или Доростол (днес Силистра). Жителите на града се готвили за празника на езическия бог Сатурн и, според обичая, месец преди празника те избирали красив младеж, обличали го в богати дрехи и му оказвали царски почести, а в деня на празника го принасяли в жертва на божеството. В 302 г. изборът паднал на Дасий. Като узнал това, той казал: „Ако ми е съдено да умра, по-добре да умра за Христос като християнин“. Той открито изповядал пред военните и гражданските власти своята вяра в Христос, дори ги изобличил за техните заблуждения. Затова бил осъден на смърт и след жестоки мъчения го обезглавили на 20 ноември.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ 

Източник: БТА 

Честваме паметта на светите пророк Авдий и на мъченик Варлаам

Пророк Авдий, чието име означава „слуга на Господ“, живял около 800 г. преди Христос и е един от 12-те така наречени малки пророци (т.е. с по-малки книги в Библията). Бил родом от град Сихем и възпитан в преданост към вярата на еврейския народ. Затова се възмущавал, че народът, начело с царското семейство, се увличал в идолопоклонство. По времето на цар Ахав и на сина му Охозия служил в царския двор, но напуснал службата и станал ученик на пророк Илия. Заради подкрепата си за вярата в единия Бог и за пророк Илия Авдий също получил дар на пророчество и учил народа на отеческата вяра. Кратката му пророческа книга се отличава с поетичен език и изобличения срещу отстъпниците от вярата. Починал в мир.

Мъченик Варлаам е пример за твърдост в християнските убеждения. Той страдал за вярата и с достойнство умрял в мъки в 304 г. в град Кесария Кападокийска. Тогава било гонението, започнато от император Диоклетиан. Били прилагани различни способи на убеждаване на християните да се откажат от вярата си. Възрастният християнин Варлаам твърдо я отстоявал, но гонителите решили, че ще имат успех, ако съумеят да го убедят да стане вероотстъпник. Защото примерът на измяна към вярата от страна на един уважаван от всички старец можел да подейства на другите. Затова, като не успели да го принудят да се отрече от вярата, измислили да го направят неволен участник в идолослужението. Заставили го да държи над пламтящ жертвеник своята ръка, в която сложили тамян. Очаквали от болките мъченикът да изтърве неволно в огъня сложения в ръката му тамян и да могат да кажат, че е почел езическите богове. Но Варлаам бил човек с твърда воля и не изпуснал тамяна, макар ръката му да обгоряла. Така той вдъхнал твърдост у християните, макар скоро да издъхнал от жестоките изтезания.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ 

Източник: БТА 

На 18 ноември честваме паметта на светите мъченици Платон, Роман и Варул

Свети Платон се родил в град Анкира (днес Анкара, столица на Турция) от родители християни, които го възпитали в спасителната вяра. Брат му Антиох умрял като мъченик за Христос, а скоро след това и младият Платон бил изправен на съд заради вярата си. Управителят на страната се стараел да го склони да се отрече от вярата си и да запази живота си. Но Платон заявил, че с вярата се спасява от вечна смърт и постига безкраен живот. 

Управителят заповядал да отведат Платон в затвора. А пред затвора се събрали много хора, сред които имало и християни. Платон се обърнал към тях и казал гръмко: „Знайте, братя, аз страдам не за някакво престъпление, а единствено за изповядване на истинския Бог, Който е създал небето и земята, и цял свят. Моля ви, християни, не се смущавайте, като гледате моите страдания! Нека стоим твърдо на непоклатимия камък на вярата и да не се боим да претърпим страдание за благочестието, понеже несравними са страданията на сегашния век със славата на бъдещия“. След седмица го извели отново за разследване и го подложили на ужасни изтезания, но Платон останал непоколебим във вярата си. Дълго го измъчвали и най-после, като се убедили, че нищо няма да го накара да се отрече от вярата си, го осъдили на смърт и бил посечен с меч в 266 г. 

Свети Роман бил дякон на църквата в Кесария Палестинска. Усърдно с думи и дела проповядвал Христовото учение. Стигнал и до Антиохия Сирийска. Навсякъде насърчавал християните по време на мъченичество да не се отказват, но да изповядват Христос. Затова Роман бил заловен и принуждаван да се отрече от вярата си. А понеже оставал непреклонен, бил осъден на смърт. Неговия пример последвал и един младеж на име Варул, който също бил предаден на смърт. Това станало през 298 г. 

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ 

Източник: БТА 

На 17 ноември честваме паметта на свети Григорий Неокесарийски, чудотворец

Свети Григорий живял през III век в малоазийския град Неокесария (днес Никсар в Северна Турция). Роден в езическо семейство с името Теодор, след основното образование родителите му го изпратили да учи право в град Берит (днес Бейрут в Ливан). Но по пътя си минал през град Кесария и там чул проповедите на Ориген от Александрия, проницателен тълкувател на Свещеното Писание. Бил запленен от знанията и красноречието на александрийския учен, затова се отказал да иде в Берит и станал ученик на Ориген. Покръстил се и взел името Григорий. След това отишъл в Александрия при Ориген и получил отлично богословско образование. Върнал се в Неокесария и отначало се подвизавал в пусто място, но с времето местните християни оценили качествата му и поискали той да им стане епископ. От смирение Григорий дълго не се съгласявал, но накрая отстъпил пред настояването на народа и бил ръкоположен за епископ на Неокесария, където имало само 17 християни. 

С усърдна учителна работа и с личен пример на смирен и всеотдаен пастир светителят успял да привлече към вярата в Христос почти всички жители на града. Когато се упокоил в края на 270 г. в града му останали само 17 езичници. Свети Григорий бил свят по живот, сдържан в езика си и умерен в действията си. Затова Бог го удостоил с дара на чудотворството. По време на масовото гонение на християните при император Деций (средата на III век) светият епископ препоръчал на вярващите да не се излагат ненужно на преследвания, мъчения и смърт, а да се оттеглят в пусти места, за да не бъдат заловени. Сам той се скрил в планината, докато премине гонението. Свети Григорий вземал дейно участие във всички дела на Църквата, поучавал устно и писмено, участвал в съборите против лъжеучителите. 

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ 

Източник: БТА 

На 16 ноември честваме паметта на свети апостол и евангелист Матей

Преди да стане ученик на Иисус Христос Матей бил митар, митничар, т.е. данъчен служител на властта. Живял в палестинския град Капернаум, на северния бряг на Генисаретското езеро. 

В началото на Своята дейност, когато избирал учениците Си, Христос минал край масата, където Матей събирал налозите, видял го и веднага му казал: „Върви след Мене!“. Матей оставил всичко и начаса тръгнал след Иисус. Дори предложил вечеря на Учителя и на останалите ученици, а там дошли и негови другари от дотогавашната му служба. Затова юдейските първенци обвинили Христос, че „яде и пие с грешници“. Иисус чул това и им казал: „Здравите нямат нужда от лекар, а болните; Аз не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние“. Наистина евреите гледали на митарите като на големи грешници, понеже събирали налози за римското правителство. А и митарите често били нечестни хора и взимали повече от определеното, за да се обогатяват. Но явно Матей не бил като останалите и Господ прозрял това у него. Намерил го достоен да приеме истинското учение. Оттогава Матей бил винаги с Христос в числото на Неговите дванадесет ученици. 

В евангелията е наричан още Левий, но сам той от смирение нарича себе си Матей митар, сякаш за да напомня за своето предишно звание. Придружавал божествения Учител през цялото време на Неговата дейност, а след Петдесетница тръгнал сам да разпространява учението Му. Написал и евангелие, в което с ясен език описал събитията от земния живот на Господ и предал всичко по-важно от Неговата проповед и от чудесата Му. Смята се, че е писал евангелието за своите сънародници евреи. За живота на евангелист Матей са запазени малко сведения. Проповядвал в далечни страни, като Мидия, Партия, Персия и Индия. Според преданието завършил живота си мъченически. 

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ 

Източник: БТА 

Започва 40-дневният Рождественски или Коледен пост, който завършва на Бъдни вечер

От днес започва 40-дневният Рождественски или Коледен пост, който завършва на 24 декември - Бъдни вечер.

Според Типика (Устава) на Българската православна черква Рождественският или Коледният пост е вторият по своята дълготрайност след Великия пост. Той е четиридесетдневен и не е така строг като Великия и Богородичния пост. Подобен на Апостолския или Петровия пост.

Коледният пост се нарича още Малка четиридесетница за разлика от Голямата четиридесетница - Великденския пост.

За болни, за бременни и кърмачки постът е значително облекчен, тъй като самото им състояние се приема в някаква степен за духовен подвиг, изискващ себеограничение.

Утвърждаването на 40-дневния пост е свързано с 25 декември, на който се чества Рождеството на Господ Иисус Христос. Това е станало сравнително късно - през XII век. Преди Коледа вярващите постят, за да се подготвят да посрещнат материализираното Божие слово - Божия син Иисус Христос.

През първата седмица на Рождественския пост и от 20 до 24 декември включително се консумира единствено растителна храна с олио. През останалите дни на този пост (без сряда и петък) се разрешава консумацията на охлюви, миди и октоподи, които също се приемат за постни храни.

Традиционно на 21 ноември - Въведение Богородично, и на 6 декември - Никулден, се консумира и риба.

Според духовници не е толкова важно да се спазва стриктно физическият пост, а човек трябва с делата си да покаже, че искрено се е разкаял за волните и неволните грехове, и да потърси опрощение. 

От началото на Коледните пости до празника Въведение Богородично, който се отбелязва на 21 ноември, са забранени венчавките.

40-дневният Рождественски пост често е наричан още "Четиридесетница на апостол Филип", защото се празнува веднага след Деня на апостол Филип - на 14 ноември. Установен е сравнително късно - в чест на Раждането на Спасителя, за да се очистят християните чрез покаяние, молитва и пост, и с чисто сърце, душа и тяло, благоговейно да посрещнат явилия се в света Син Божий.

Източник: БТА

На 15 ноември честваме паметта на св. Гурий, на Самон и Авив, и на преподобния Паисий Величковски

Християните Гурий и Самон живели в град Едеса, Сирия. По време на гонението срещу последователите на Христос, започнато от източния император Диоклетиан, те били принуждавани да се отрекат от вярата си и да почитат езическите божества, сред които се числял и императорът. Но те решително отказали, защото не можели да се откажат от светлината и да се върнат в мрака на идолослужението. Били подложени на изтезания, които мъчениците храбро понесли и не се огънали. Затова накрая били обезглавени, за да бъдат сплашени останалите християни в града. 

След няколко години при източния император Ликиний, също в Едеса, пострадал и християнинът Авив. Ликиний през 313 г. подписал Медиоланския едикт за свобода на християнството, но заради съперничество със съимператора си Константин Велики започнал да подкрепя езичеството. Дори възстановил държавния култ към Юпитер, т.е. към своята личност, а за това християните отново били преследвани. Тогава и Авив заплатил с живота си своята преданост към вярата в Иисус Христос, като след много мъчения бил изгорен на клада. 

Преподобният Паисий Величковски бил роден в Полтава (днешна Украйна) и живял през XVIII век. В юношеските си години постъпил в манастир в родния край. После отишъл в Молдова, а оттам заминал за Атон, където останал 15 години. Изучил добре гръцки език и превел много светоотечески текстове на църковнославянски, с което ги направил достъпни за славяните. Усвоил и молитвеното правило на исихастите, което пренесъл в руските земи. Върнал се в Молдова, подвизавал се в манастира Нямц, продължил да пише и превежда. Сред трудовете му е и преводът на Добротолюбието, настолна книга на монасите. Множество негови ученици подражавали на светия му живот. Упокоил се през 1794 г. 

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ 

Източник: БТА 

На 14 ноември честваме паметта на свети апостол Филип и на свети Григорий Палама

Свети Филип бил един от дванадесетте ученици на Иисус Христос. Родом бил от град Витсаида в Галилея, на северния бряг на Генисаретското езеро, откъдето били и братята Андрей и Петър. Сам Господ го призовал за Свой ученик, а после Филип довел и Натанаил, наричан още Вартоломей. В евангелията се среща няколко пъти името му. А след изпращането на апостолите на проповед сред народите, Филип проповядвал Христовото благовестие и умрял мъченически в град Йерапол, Сирия. 

Свети Григорий Палама е виден православен богослов от XIV век, развил учението за божествените енергии и за исихазма. Той се родил в Цариград от родители, които избягали от Мала Азия заради настъпването на османските турци и се приютили в столицата на империята. Баща му бил дворцов служител и Григорий получил много добро образование. Императорът искал да го вземе на държавна служба, но той предпочел да отиде и да стане монах в Света гора. Там се запознал с молитвения живот на монасите и особено на исихастите. А когато се появил еретикът Варлаам Калабриец, който имал влияние и върху тогавашния патриарх, Григорий оборил учението му и така привлякъл вниманието на цялото Православие. 

На голям църковен събор учението на Григорий за божествените енергии било прието, а той бил назначен за Солунски архиепископ. И на този пост продължил да твори, като оставил много богословски трудове, запазени до наши дни. Високо ценен за богословските му познания, той бил извикан в Цариград да реши един спор, но по пътя османците го пленили и искали да го продадат в робство. Светителят използвал възможността да разговаря и дори да спори с мюсюлманите по въпроси на вярата. След година пленничество бил откупен от християни и се върнал в Солун, но скоро след това починал на 14 ноември 1359 г. 

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ 

Източник: БТА 

На 13 ноември честваме паметта на свети Йоан Златоуст, Цариградски архиепископ

Свети Йоан е един от най-видните отци и учители на Църквата. Роден е в град Антиохия, Сирия, през 347 г. Баща му бил висш военен, но починал рано и Йоан бил отгледан от майка си Антуса, образована жена и примерна християнка. Тя го възпитала в християнската вяра и нравственост. Йоан имал блестящ ум и се образовал отлично в Антиохия, а после и в Атина заедно с приятеля си свети Василий Велики. 

Като завършил обучението си, Йоан се върнал в Антиохия и първо живял пет години като подвижник в пустинята, където в молитва и пост изучавал Свещеното Писание. През 381 г., на 34 години, се върнал в Антиохия и бил ръкоположен за дякон, после и за свещеник. По време на своето служение той развил всичките си духовни дарби, пламенна ревност и невиждано красноречие в проповедите, заради което получил прозвището Златоуст. Той дълбоко вълнувал душите на слушателите си и ги възпитавал във вярата и нравствеността. Тази негова слава достигнала до царстващия град и с гласа на клира и на императора през 397 г. бил избран за архиепископ. И на високия пост свети Йоан останал строг подвижник и проникновен тълкувател на Светото Писание. Запазени са стотици негови проповеди, записани от скорописци. Негови са и текстовете на светата Златоустова литургия, която и сега се отслужва най-често. 

По време на своето архиепископство свети Йоан бил неумолим изобличител на всяка незаконност и порок. Но това му създало големи врагове, сред които била и самата императрица Евдоксия. Тя успяла да го свали и прогони от столицата. Това решение обаче толкова разгневило народа, че самата Евдоксия се принудила да го възстанови като архиепископ. Но малко по-късно тя успяла отново да го заточи на изток и по пътя след много премеждия и страдания той починал през 407 г. 

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ 

Източник: БТА 

На 12 ноември честваме паметта на свети Йоан Милостиви, Александрийски патриарх

Свети Йоан Милостиви се родил в град Аматунда на остров Кипър (днес край град Лимасол) в 556 г. Бил син на заможни родители и сам създал семейство, скоро обаче съпругата и децата му починали. Вместо да създаде ново семейство той решил да се отдаде на служба на Бога. Станал свещеник и много се грижел за бедните. А след време, през 610 г., заради примерния му живот и доброто образование бил избран за патриарх на Александрия. Сам византийският император Ираклий подкрепил избора му. 

В Египет свети Йоан се проявил като предан и обичащ пастир. Вярно следвал заръката на Иисус Христос и положил много усилия, вложил и огромни средства в грижите на Църквата за бедните и нуждаещите се: организирал кухни за изхранването им, сиропиталища и старопиталища, болници. С милостивото си и състрадателно отношение към ближните станал пример за всички клирици и вярващи. Затова останало и прозвището му Милостивият. Бил много почитан и от хората, които не били християни, защото той се грижел за всички нуждаещи се независимо от тяхната вяра и етнос. Заедно с това имал и голямо смирение, за което са запазени разкази. Веднъж свети Йоан разбрал, че един от църковните служители бил огорчен от наказанието, макар и справедливо наложено, и решил сам да си уреди отношенията с него. Веднага изпратил да го повикат, поклонил му се и поискал прошка. Смирението и кротостта на патриарха толкова трогнали служителя, че той сам паднал на колене в разкаяние и двамата взаимно се опростили. 

При едно нападение на персите патриарх Йоан трябвало да се отдалечи от Александрия. Той се отправил за Цариград, но пожелал да минат през отечеството му - остров Кипър. Там разбрал, че е наближил краят на живота му, затова отишъл в град Аматунда, приготвил се за смъртта и тихо предал душата си на Бога в 619 г. 

 

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ 

Източник: БТА