Рождественските служби в добричкият храм "Света Троица" ще се проведат на 24, 25, 26 и 27 декември, от 8.00 часа, съобщи за "Подиум" председателят на църковното настоятелство при храма отец Мирослав Енчев. Сн. "Православието - Добрич"
Рождество Христово, е един от най-големите християнски празници. На него християните честват раждането на Сина Божий Иисус Христос. Според Евангелието от Лука това станало в град Витлеем, провинция Юдея. Православните християни честват Рождество Христово.
През 1968 г. Българската православна църква установява чествуването на 25 декември. В България отново е официален празник с решение на 9-ото Народно събрание от 1990 г.
На Рождество Христово имен ден имат всички, които носят имената Христа, Христо, Християна, Християн, Христиана, Христина, Eмануела, Емануил, Емил, Ренета, Кристиан, Кристиян, Кристияна, Кристиана, Кристина, Радостина.
Отец Петър сн."Православието - Добрич"
довършителни работи на храма.
Банка ДСК - клон Шабла
Разплащателно
сметка-02-24564008
IBAN-BG74STSA93000024564008
Храм “Св. Климент Охридски” в Добрич ще почете храмовия си празник на 25 ноември, съобщи новият председател на храма отец Петър Димитров.
Програма: 08:00 ч. - Начало на утринната Литургия
09:00 ч. - Начало на Св. Литургия
От 10:30 ч. започва Водосвет и раздаване на риба за празника!
Храмът е отворен от днес, 17 ноември. Работното време на църквата е всеки ден, от 8:00 до 17:00 ч.
Отец Емануил сн. А. Радилов
Отец Емануил бе седем години председател на храм "Св. Троица".
Неговото място ще заеме ще заеме свещеник Мирослав Енчев.
Сн. А. Радилов
Кметът на Добрич Йордан Йорданов и зам. кмета д-р Емилия Баева поднесоха цветя на паметната плоча на Първото взаимно училище в двора на църквата.
ХРАМЪТ ЛЮБОВ
„За какво е нужен път, който не води към храма?“ – с тези думи завършва филмът „Покаяние“ на грузинския режисьор Тенгиз Абуладзе.
Ако не вървиш към Храма и ако не носиш Храма в душата си, то напразен и без следи е твоят път.
Неотдавна осъзнах, че моят Храм е Любовта. Като малка се докосвах до Него чрез всеопрощаваща обич на семейството си.
Но неизбежно преживявах разочарования, докато осъзная, че това са само пътечки към храма Любов. А истината за Него е в безсмъртното послание на апостол Павел: „Любовта е дълготърпелива, пълна с благост /…/ всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. Любовта никога не отпада…“
И сега зная: когато съм готова да простя, да изтърпя болката и да я превърна в Любов, с която да даря онзи, който ме е наранил, то аз съм в Храма.
Марта Пенева Радева
Организатор на конкурса, иницииран във връзка със 185-ата годишнина на храм „Св. вмчк Георги“ в Каварна, беше редакцията на енорийският бюлетин „Вяра и Дело“. Получени бяха 101 творби – 58 стихотворения, 27 есета и 16 къси разказа от общо 88 автора (72 жени и 16 мъже). Седем от участниците са представили по две творби, а трима по три. Най-младият участник е на 12 години, а най-възрастният – на 80.
Конкурсното жури бе в състав доц. д-р Елена Симеонова, д-р Ивана Радонова и презвитера Ренета Трифонова. Творбите бяха оценявани по 5 критерия с максимален брой точки за всяка творба – 25.
Ето и победителите в конкурса:
Награди от екипа на „Вяра и Дело“:
Първа награда (250 лв. и грамота) – Ева Пацовска-Иванова от София
Втора награда (200 лв. и грамота) – Стефания Георгиева от Свищов
Трета награда (150 лв. и грамота) – Лилия Кашукеева от Стара Загора
Специални награди от партньори:
От сайта за изкуство, култура и православие на Добрич „Подиум“ (50 лв.) – Марта Радева, Провадия
От Християнство.бг – независим портал с рубрики за богословието, проповедта и мисията на Църквата (50 лв.) – Йоанна Бойковска от Харлинген, Нидерландия
Поощрителни награди от екипа на „Вяра и Дело“:
За най-млад участник (75 лв. и грамота) – Кристан Павлов на 12 години от Пловдив
За най-възрастен участник (75 лв. и грамота) – Нонка Чардакова на 80 години от с. Попинци, област Пазарджик
Имената на победителите в конкурса „Моят храм в 185 думи“ бяха обявени в деня на св. мчца Параскева.
Организатор на конкурса, иницииран във връзка със 185-ата годишнина на храм „Св. вмчк Георги“ в Каварна, беше редакцията на енорийският бюлетин „Вяра и Дело“. Получени бяха 101 творби – 58 стихотворения, 27 есета и 16 къси разказа от общо 88 автора (72 жени и 16 мъже). Седем от участниците са представили по две творби, а трима по три. Най-младият участник е на 12 години, а най-възрастният – на 80.
Конкурсното жури бе в състав доц. д-р Елена Симеонова, д-р Ивана Радонова и презвитера Ренета Трифонова. Творбите бяха оценявани по 5 критерия с максимален брой точки за всяка творба – 25. Ето какво споделя всеки от членовете на журито като лични впечатления от конкурса:
Доц. Елена Симеонова: „Журирането се оказа изключително трудно, защото, от постъпилите 101 творби, над половината притежават висок творчески заряд и въздействат убедително с посланията си. Всеки един от авторите, заел някое от първите 13 места, би могъл да се чувства победител, макар и не отличен с награда, защото е пресъздал по вълнуващ начин своето съкровено усещане за храм. На всички участници пожелавам с вяра и любов да следват творческите си пориви и да украсяват с тях храма на душата си!“
Д-р Ивана Радонова: „Бях дълбоко впечатлена и развълнувана от искреността и качеството на конкурсните творби. Порази ме и още нещо, над което не бях се замисляла: различният прочит на думата „храм“. Свикнали сме да го асоциираме с физическа сграда, а ето, че се оказа много по-широко понятие. Поредното доказателство, че „Духът диша, където си иска.“ (Йоан 3:8) Щастлива съм, че можах да се докосна до толкова много самороден талант, вдъхновен от вярата.“
Презвитера Ренета Трифонова: „Такива инициативи са ми близки и скъпи и аз винаги ще ги подкрепям, защото енорийският храм е мястото, където се осъществява общението на християните, центърът на тяхната обща любов към Бога и ближния. В храма тупти сърцето на енорийския живот – Литургията, там извършваме благодарствената жертва за целия свят, докато дойде Христос; там предвкусваме бъдещия живот в Царството Божие.“
Ето и победителите в конкурса:
Награди от екипа на „Вяра и Дело“:
Първа награда (250 лв. и грамота) – Ева Пацовска-Иванова от София
Втора награда (200 лв. и грамота) – Стефания Георгиева от Свищов
Трета награда (150 лв. и грамота) – Лилия Кашукеева от Стара Загора
Специални награди от партньори:
От сайта за изкуство, култура и православие на Добрич „Подиум“ (50 лв.) – Марта Радева, Провадия
От Християнство.бг – независим портал с рубрики за богословието, проповедта и мисията на Църквата (50 лв.) – Йоанна Бойковска от Харлинген, Нидерландия
Поощрителни награди от екипа на „Вяра и Дело“:
За най-млад участник (75 лв. и грамота) – Кристан Павлов на 12 години от Пловдив
За най-възрастен участник (75 лв. и грамота) – Нонка Чардакова на 80 години от с. Попинци, област Пазарджик
Поради усложнената епидемиологична обстановка няма да има тържествено връчване на наградите. Отличените ще ги получат след съгласуване с организаторите.
За да може обаче и по-широката публика да се докосне до самородния талант на авторите на творбите, класирани от 1-во до 13-то място, ще бъдат публикувани в специален брой на енорийския бюлетин „Вяра и Дело“. Освен това всички 55 творби, получили три положителни оценки от журито, ще бъдат издадени в специална книжка, чрез която на свой ред да достигнат и вдъхновят още много хора за добро и за благи дела. И за да има още много храмове, които да приютяват сърцата ни.
АТАНАС ДИМИТРОВ – АТАДИМ
Село Рогачево ще има свой храм догодина, когато храмът „Св. Димитър” ще бъде осветен и отворен за вярващите хора.
Сн.experience.bg
Селцето никога през тези години не е имало църква, разказа за Радио Варна кметският наместник Илияна Димитрова.
Около 10 години продължава строежът на църквата, кауза от особено значение за хората в с. Рогачево.
Източник: БНР
Книгата "Как станах свещеник" представлява сборник, съдържащ тридесет и три лични истории на православни свещеници за това как са взели решение да поемат по пътя на свещенството и какво е да си свещеник в днешно време. Сред поместените истории са тези на трима американци, на свещеник от Русия и на румънски йерей.
Интересът му към тази тема е провокиран от мястото на изборите в живота на човека: от първоначалния – да стане православен християнин, до решението да поеме служението на свещеник, което според автора е „избор-призвание“.
Авторът ще предостави бройки от изданието в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и в библиотеките на семинариите и университетите, в които се изучава специалността „Богословие“.
Димитър Митев е роден в Русе. Завършил е висше образование по специалностите „Бизнес администрация“ и „Право“. Посещавал е тригодишният курс по катехизис при храм „Покров Богородичен“ в София, където се запознава с основите на православната вяра. Активен член на енорийската общност към храм „Покров Богородичен“, със съпругата си имат три дъщери. Това е първата му книга.
Скоро Димитър Митев ще предостави книгата за разпространение в електронен вариант безплатно, научи "Подиум"
"Как станах свещеник" вече се разпространява и в чужбина, благодарение на дарители, засега на български език. Съставителят ще търси варианти за превеждането на книгата на руски, сръбски, гръцки, английски, немски и румънски.
На първо време книгата може да бъде закупена чрез заявка във фейсбук групата „Как станах свещеник“. Предстои книгата да се разпространява и в църковните книжарници и книжарниците от търговската мрежа в София и страната.
Едно такова място е каварненският храм „Св. вмчк Георги“, който през настоящата година отбелязва своите 185 лета. 185 години той е средоточие на духовен живот, носител на възрожденския устрем на предците ни и безмълвен свидетел на нашите радости и скърби, на неизказани трепети, вълнения и човешки съдби.
И по установената вече традиция годишнината ще се отбележи подобаващо. Както беше отбелязана и 180-ата годишнината с концерт на вокална формация „Юлангело“, изложба на картини, изобразяващи храма, и детски рисунки на възпитаниците на ОДК-Каварна. Както и с юбилейната пощенска марка, която вече 5 години не само благовести, но и радва окото със стилистиката и багрите си.
За 185-ата годишнина беше подготвен благотворителен календар с творби на приятелите от Дома за пълнолетни лица с умствена изостаналост (ДПЛУИ) в с. Българево. Събраните от разпространението му средства са в размер на 1 050 лв. и бяха дарени на 5-и май за творческите работилници към Дома. Отново са отпечатани и хартиени копия на храмовата икона, която се раздава като дар за молитвен спомен.
Традиционно е и отбелязването на годишнината с юбилейна лимитирана картичка с уникално изписване, чийто дизайнер е младият творец Николай Петрусенко. По интересен начин в биографията си той съчетава математиката, изобразителното изкуство, музиката и плуването, което може да се види и по-късно в избора му на магистърска програма – дипломира се в специалността „Шрифт“ в Националната художествена академия – София. Чрез нея той успява да вплете в професионално-творческото си ежедневие и друга своя любов – тази към езиците, към различните писмености и култури.
Самата картичка впечатлява с изчистения си стил и ясно послание. Гори като пламък пред погледа на съзерцаващия я и ни приканва да се преклоним. И да устоим. В доброто и във вечното. В онова, което остава след бурята, след кризите на времето и след нас.
Така, за по-добри – следпанедимични – дни ще бъдат оставени и замислените още няколко събития за отбелязването на 185-ата годишнина на един от най-обичаните за каварналии храм. Предвижда се провеждането на седмица на храма, както и на конкурс „Моят храм в 185 думи“, който се надяваме да отрази гледните точки на хора от различни поколения и с различни нагласи, но обединени от едно – дълбоката привързаност към един от символите на града, преминал няколко епохи и оставащ тих пристан за всяка жадна за Бога душа.
Няма как да не се обърнем към покровителя на този храм и да не възкликнем: Св. Георги, погрижи се за нас! Не ни оставяй в това време на кризи. Благослови влизащите и излизащите от храма и онези, които с труда и усилията си благовестят и спомагат за неговата слава и благолепие!
Източник: Вяра и Дело
На 20 юни 2021 г., петдесет дни след славното Христово Възкресение, Православната църква чества големия християнски празник Петдесетница. На този ден Света Богородица и светите
апостоли били в Сионската горница, където пребивавали в постоянна молитва след Възнесението на Иисус Христос "и явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха по един на всекиго от тях. И всички се изпълниха с Дух Светий" (Деян. 2:3-4).
Сн. Ангел Радилов, "Подиум"
Следващият ден е установен от светата Църква за особена почит към Третото Лице на Светата Троица - Светия Дух.
Запис от богослужението можете да видите във видеото на Варненска и Великопреславска митрополия:
Възлюбени в Господа братя и сестри – Христос Воскресе!
Бог е безграничен Дух, но в кръга на нашите земни понятия ние намираме най-голяма духовност у човека и оприличавайки Го на човек постъпваме в богопочитанието си към него, така както бихме постъпили в отношението си като към човек от висок ранг, стараейки се да му угодим по земному. В това почитание много истински религиозни хора са внасяли и идолопоклоннически елементи, забравяйки, именно факта, че Бог е дух и трябва да го почитаме с дух и истина.
Самарянката, с която Христос беседвал при кладенеца, в днес прочетеното свето Евангелие, върху възвишени въпроси на духа, не правела изключение от множеството. Тя мислела, че е редно и богоугодно да се покланя само в храма, построен на планината Гаризим, както и иудеите мислели, че единственото место, дето пребивава Бог, е иерусалимският храм...
Такова едно разбиране за Бога-Дух било тестогръдо, то не е духовно, ето защо лесно може да премине в идолопоклонство.
Дори великият пророк Моисей повествува, че Ной, след като водите от потопа спаднали, съградил жертвеник и принесъл всесъжение върху жертвеника. “И помириса Господ приятно благоухание” – казва Моисей /Бит.8:21/. Естествено, трябва да имаме предвид низкия духовен уровен на израилският народ от онова време. Затова и за възвишените религиозни преживявания Моисей бил принуден не веднъж да му говори с грубо образен език.
Отделни духовно напреднали хора са виждали понякога едни или други извращения в богопоклонението на своите съвременници и са надигали глас против тях. Пророк Исаия, например, който е живял осем века след Моисея, почти не намирал у своите сънародници истинско, духовно поклонение Богу, затова бил принуден да изрече, от Господне име, такива слова: “- За какво ми са многото ваши жертви? Преситен съм на всесъжения от овни и на тлъстина от угоен добитък; и кръв от телета, от агнета и козли не искам!.../Ис. 1:11/”.
Разбира се, пророкът, макар и духовно по-издигнат от своите съвременници, не бил въобще против култа, но искал да го освободи от някои груби простонародни схващания, които цялата тежест на своята вяра поставяли върху обрядите, забравяйки делата на духа – милостта, човеколюбието, братолюбието и т.н..
Господ Иисус Христос намерил също така едно сухо и бездушно богопоклонение сред евреите, поклонение, което поставяло буквата над духа. Затова Спасителят бил принуден да изобличи преди всичко еврейските духовни първенци, книжниците и фарисеите, за техния религиозен формализъм. “ – Горко вам, водачи слепи, които казвате: ако някой се закълне в храма, не е нищо; но ако се закълне в златото на храма, задължава се. Безумни и слепи, кое, наистина, стои по-горе: златото или храмът, който освещава златото? Също казвате: ако някой се закълне в жертвеника, не е нищо; но ако някой се закълне, в дара, който е върху него, задължава се. Безумни и слепи, кое, наистина, стои по-горе: дарът ли, или жертвенника, който освещава дара?.../Мат.23:16-19/”.
Братя и сестри,
Ако всички хора имаха възприемчив дух и готово сърце да слушат, за да чуват Бога, когато им говори, тогава не би имало нужда от пророци, проповедници, свещени места и храмове..Обаче, кой смее да каже, че е достигнал такова духовно съвършенство, че да е излишно някой да го поучава и напътства? Колко са тези чисти по-сърце и мисли богоугодни хора, които могат и в пустини и по пътища да разговарят с Него и да чуват гласа Му? Затова повече отвсякога имаме нужда и от светини и храмове, и от старци и проповедници.
В Откровението на свети Иоан Богослов се говори за Божия град, за Новия Иерусалим следното :”В него храм не видях, понеже Господ Бог Вседържител и Агнецът са негов храм /21:22/”.
Защо Христос казва на самарянката, че е дошло вече време, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца в дух и истина?
Векове са изминали от онова време, а и днес не можем да се похвалим с оная чистота на богопочитание, каквато съществувала в първохристиянската църква..., но Спасителят бил прав, когато казал, че времето е дошло. Защото в Негово Лице и в лицето на светите апостоли светът имал вече истински богопоклонници, такива, които са служили на Бога с дух и истина. Те били чужди на показното, на лицемерното богопоклонение. Четем в Евангелието, как Христос, макар и да посещавал Иерусалимския храм, се е молил Богу и в уединение, скрит някъде в гора или планина. Той е казал на Своите слушатели. “И кога се молиш, не бъди като лицемерите, които обичат да се спират по синагоги и по кръстопътища да се молят, за да се покажат пред човеците. Истина ви казвам, те вече получават своята награда. А ти, кога се молиш, влез в скиршната си стая и, като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве. А кога се молите, не говорете излишно като езичниците; защото те мислят, че в многословието си ще бъдат чути. Прочее, не бивайте тям подобни.../Мат. 6:5-8/”.
Така ни е уяснил Спасителят поклонението Богу с дух и истина. Затова на друго място Той съветва: “И тъй, ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си /Мат. 5:23-24/”.
Това значи, че от християнина се иска нелицемерна, искрена молитва, придружена с дела на братолюбие, душевен мир и всеопрощение...
Възлюбени в Господа братя и сестри,
Дълъг и труден е пътят към духовно съвършенство, пътят към Истината. За да стане вярващият християнин богопоклонник с дух и истина, трябва да почне да гледа на формата, на външното, като на нещо преходно и да обърне сърцето и мислите си преди всичко към Самия Бог, Който е Дух и Истина. Материалното, земното, формата, не може да задоволи духовния копнеж на дълбоко религиозния човек. Истинските желания на душата могат да бъдат задоволени само от Бога и в Бога.
Затова нека търсим Бога с дух и истина, и тогава ще почувствуваме духовната си жажда задоволена, защото ще пием от живата вода и ще имаме блажен и вечен живот в Отец и Син и Дух Светий. Амин!
Десетки добричлии се поклониха на днешния 6-ти май пред иконата на "Свети Великомъченик Георги" в едноименния храм на Добрич.
Сн. А. Радилов
Църквата "Свети Великомъченик Георги" е най-старият православен храм, който може да се види в Добрич. През 19 век той е издигнат благодарение с даренията на родолюбиви българи. Сред хората, дали средства за издигането на олтара е и Иван Хадживълков. Окончателно църквата е завършена през 1843 година, но по време на Кримската война от 1853-1856 година е опожарена. По разкази на запознати реставрацията на Свети Георги е завършена до 1864 година.
Смята се, че предверието на храма е издигнато допълнително в по-късен период. Църквата е изографисана в 1889 година при митрополит Симеон, след което е и осветена от него. Няма исторически данни кога точно е изградена камбанарията. Църквата Свети Георги в Добрич е претърпяла няколко частични реставрации през годините, като последното е през 2000 година, когато са възстановени четири икони. Височината на храма Свети Георги е едва 12 метра. Има само хипотези защо храмът носи името именно на Свети Георги Победоносец.
Гергьовден e храмовият празник на църквата „Св. Вмчк Георги Победоносец“ в добруджанския град Тервел. На празника ще се отслужи празнична литургия и ще се раздаде на миряните курбан за здраве.
Митрополит Яков сн. БПЦ
На 6 май ще се отбележат и 10 години от освещаването на храм „Св. Вмчк Георги Победоносец“. Доростолският митрополит Яков ще оглави празничната литургия в съслужие от свещениците от град Тервел и други свещеници от Доростолска епархия.
