неделя, 21 ноември 2021 г.

Набират средства за довършителни работи на храма в Тюленово

ЦЪРКОВНОТО НАСТОЯТЕЛСТВО ПРИ ХРАМ ,,СВЕТИ ГЕОРГИ ПОБЕДОНОСЕЦ“ С. ТЮЛЕНОВО НАБИРА СРЕДСТВА ЗА 

довършителни работи на храма.

Банка ДСК - клон Шабла

Разплащателно 

сметка-02-24564008

IBAN-BG74STSA93000024564008

Църквата “Св. Климент Охридски” ще отпразнува храмовият си празник на 25 ноември

На 25 ноември всяка година Православната Църква чества паметта на св. Климент Охридски.

Храм “Св. Климент Охридски” в Добрич ще почете храмовия си празник на 25 ноември, съобщи новият председател на храма отец Петър Димитров.

Програма: 08:00 ч. - Начало на утринната Литургия

09:00 ч. - Начало на Св. Литургия 

От 10:30 ч. започва Водосвет и раздаване на риба за празника!

Днес е Въведение Богородично!

Света Дева Мария се родила в семейството на праведни, честни и боголюбиви родители. Те дълго нямали деца и обещали, че роди ли им се чедо, ще го посветят в служба на Бога.

Когато Мария станала на три години, родителите ѝ я завели в Йерусалимския храм (Йерусалим бил най-важния град в Палестина, днешен Израел). Мило и тържествено било въвеждането ѝ в храма, придружавали я нейните приятелки със запалени свещи в ръце. Сама, за почуда на всички, малката Мария изкачила високите стъпала, водещи към храма.

Там била посрещната от първосвещеника, който я благословил, хванал я за ръка и я въвел вътре. Мария останала в храма, където изучавала словото Божие, учела се на труд и се подготвяла да служи на Бога. Заради любовта ѝ към Бога, заради нейното чисто сърце и смирението ѝ, Бог я избрал да стане майка на Иисус Христос. Празникът Въведение Богородично. Денят, в който малката Мария била въведена в храма от своите родители е наречен Въведение Богородично. Църквата отбелязва този празник на 21 ноември. Този ден е наречен ден на християнското семейство, защото Бог закриля всички семейства, които по примера на родителите на света Дева Мария, във всичко се уповават на Бога и отрано въвеждат своите деца в храма.

Тези семейства живеят по Божиите заповеди – задружни са, обичат се и си помагат. Такива са истински благочестивите християнски семейства. Това е празник на православната младеж, защото Бог благославя всички млади хора, които отрано се запознават с Христовото учение, уважават своите родители и учители, участват в живота на църквата и странят от лоши дела.

сряда, 17 ноември 2021 г.

Отец Петър Димитров е новият председател на храм “Св. Климент Охридски”

От понеделник, 15 ноември, отец Петър Димитров е официално председател на храм “Свети Климент Охридски”, по бул. "Русия" в Добрич, научи "Православието - Добрич". 

Храмът е отворен от днес, 17 ноември. Работното време на църквата е всеки ден, от 8:00 до 17:00 ч.  


Свети Григорий Неокесарийски, чудотворец

Църквата почита днес св. Григорий, епископ Неокесарийски, Чудотворец.

Той живял през III век, родил се в езическо семейство и до кръщението си се наричал Теодор. Когато станал юноша, за да се подготви да заеме светска служба, той заедно с брат си Атинодор отишъл в гр. Берит, където имало прочута школа за правни науки. По пътя юношата посетил Кесария (Кападокийска). По това време великият учител от Александрийската школа Ориген преподавал философия. Кесарийският епископ Фирмилиан запознал с Ориген двамата неокесарийски юноши. Това запознанство определило пътя им за цял живот.

Теодор и Атинодор решили да не продължават пътя си, а да станат негови ученици. Скоро те разбрали, че мъдростта и истината са само в Христовото учение. Божествената светлина на вярата озарила техните сърца и те приели св. Кръщение, при което Теодор бил наречен Григорий.

Григорий се привързал от все сърце към великия учител. Слушал го няколко години подред и в Кесария, и в Александрия, и после се върнал ревностен християнин в родната си Неокесария. Като презрял всякакви богатства и почести, Григорий временно се отдалечил в пустинята, за да може в молитва и усамотение да заякне в трудния подвиг на живота.

Там стигнала до него вест, че неокесарийските християни желаят да го имат за епископ. Пълен с искрено и дълбоко смирение, той не считал себе си достоен за това и се скрил във вътрешността на пустинята. Но неокесарийските християни настоявали на своя избор. Амасийският епископ Федим, с когото те се съветвали и комуто били известни големите достойнства на избрания, пламенно молил Господа да разположи Григорий да приеме епископското звание. Най-после, горейки от ревност към общото благо, решил да го ръкоположи в негово отсъствие. Известили за това на Григорий. Той не се решил да се възпротиви на общото желание, виждайки в него проява на Божията воля. Пристигнал в Неокесария и встъпил в званието епископ ствърдото намерение да посвети всички свои сили и средства за служение Богу и на ближните.

Паството му било многобройно. Неокесария била пълна с езичници, а християни имало не повече от 17 души. Но толкоз по-трудно дело предстояло на епископа. Григорий се надявал, че Господ, който го повикал на трудното служение, не ще му откаже своята помощ. Той непрестанно го молел да го опази в пътя на истината и да му помогне право да наставлява своето паство. И Господ изпълнил тая молитва. Той прославил верния си служител чрез дар на чудотворство.

По молитвата на Григорий болните получавали изцерение, нечистите духове се покорявали на неговото слово, а чудесата му били тъй многобройни, че в цялата страна го наричала втори Моисей.

Започнало страшно гонение срещу християните по повеля на император Деций (249-251 г.). Григорий считал за свое задължение на всеки християнин да пази живота, докато това е възможно. Той убедил новообърнатите свои чеда да се укрият от гонителите, с отеческа любов се грижел за тяхната безопасност и сам се отдалечил от града, за да им даде пример. В убежището си той постоянно молел Бога да укрепи вярващите чрез Своята сила.

Веднъж войниците, които го търсели, за да го предадат на съд, стигнали до самото място, където той се криел, обаче по Божия воля той останал невидим за тях.

понеделник, 15 ноември 2021 г.

Започват Рождественските пости

Коледни или Рождественски пости започват на 15 ноември и завършват на 24 декември – Бъдни вечер.

Рождественският (Коледният) пост е втори по своята продължителност след Великия пост. Той е четиридесетдневен и не е така строг като Великия и Богородичния пост. По време на постите може да се употребява олио и вино без сряда и петък. Не трябва да се ядат храни от животински произход – месо, мляко, сирене, яйца, кашкавал. В определени дни се разрешава риба и безгръбначни животни (охлюви, миди, октоподи). За болни, бременни и кърмачки постът е значително облекчен, тъй като самото им състояние е в някаква степен духовен подвиг, изискващ себеограничение. До 22 ноември вярващите трябва да ядат само растителна храна с олио, а от 23 ноември до 19 декември е позволена и риба, с изключение на сряда и петък. От 20 до 24 декември отново се консумира само растителна храна с олио, а на 25 декември, когато се празнува Рождество Христово, вече е позволено и блажно.

На Никулден – 6 декември, се разрешава риба. Изключение от Коледните пости църквата прави за децата, бременните жени, болните и възрастните хора, на които са разрешени мляко и млечни продукти.

Според някои духовници не е толкова важно да се спазва стриктно физическият пост. Човек трябва с делата си да покаже, че искрено се е разкаял за волните и неволните си грехове и да търси опрощение.

Венчавките са забранени от началото на коледните пости до Въведение Богородично /21 ноември/ и от Игнажден /20 декември/ до Богоявление, Йордановден /6 януари/.

Утвърждаването на 40-дневния пост, свързан с деня 25 декември, в който се чества Рождеството на Господ Иисус Христос, станало сравнително късно – през ХІІ век. То било в тясна зависимост от определяне на датата на това събитие.

Корените на поста трябва да търсим още в зората на човечеството, в заповедта, която Бог дал на първата човешка двойка – да не ядат от дървото за познаване на доброто и злото. С това хората в самото начало е трябвало да се приучат не само на послушание, но и на въздържание – така необходими условия за нравственото усъвършенстване на човека, за утихване на страстите и за възстановяване на общението му с Бога. Още от старозаветни времена до пост се прибягвало главно в дни на скръб и тежки изпитания, при покаяние и преди започване на важно и трудно дело, за да се изпроси Божията милост и подкрепа. Сам Господ Иисус Христос започва своето земно служение с 40-дневен пост и утвърждава поста, като му придава нов, по-дълбок духовен смисъл.