Отец Емануил бе седем години председател на храм "Св. Троица".
Неговото място ще заеме ще заеме свещеник Мирослав Енчев.
Отец Емануил бе седем години председател на храм "Св. Троица".
Неговото място ще заеме ще заеме свещеник Мирослав Енчев.
Сайтът за изкуство, култура и православие "Подиум" и портала "Православието - Добрич" организират Първи национален фотоконкурс - "Православието в Добруджа".
Фотоконкурсът "Православието в Добруджа" има за цел да представи разнообразието и красотата на Православието в цяла Добруджа, както и да увеличи познанието за православието като цяло, животът и делото на свещениците, монасите и миряните в енориите на БПЦ в Добруджанския край.
Може да участвате със снимки отразяващи Православният живот в Добруджа, в категориите: Архитектура, пейзаж, портрет и репортаж.
Конкурсът започва на 5.10.2021 г. и завършва на 8.12.2021 г.
Участието е безплатно и без възрастови ограничения.
Участниците могат да представят максимум 5 снимки.
Необходимата информация за снимките е: Име на автора, Адрес, електронна поща, Заглавие на снимка (с описание, ако е необходимо)
В конкурса се допускат само авторски фотографии.
Снимките трябва да бъдат изпратени във формат jpeg, png. Качеството и размерът на снимката трябва да е не по-малко от 2000 пиксела.
Снимките се изпращат на имейл адрес: pravoslavietodobrich@gmail.com.
Участникът трябва да държи и потвърждава, че притежава всички права върху представената(ите) снимка(и).
С въвеждането на участниците в конкурса се предоставя на организаторите ("Подиум" и "Православието - Добрич") правото да публикуват снимки в публикации на организаторите, свързани с конкурса, като албуми, календари, изложби.
След приключване на конкурса жури ще определи и обяви победителите, а връчването на наградите ще стане в навечерието на Рождество Христово.
Предвидени са три парични награди от по 100, 50 и 20 лева за първите най-добри фотоса. Предвидена е и една предметна награда за млад автор, отразил вярата на свои съмъшленици. По електронната си поща всички участници ще получат грамота за участие. Наградените снимки ще бъдат публикувани както в сайта "Подиум" и "Православиетно - Добрич, така и в повечето медии от региона отразяващи Православният живот в Добруджа.
След получаване на снимките, на всеки участник ще бъде изпратено потвърждение по имейл.
Организатор на Първия национален фотоконкурс - "Православието в Добруджа" са списанието и сайтът за изкуство, култура и православие "Подиум" и портала "Православието - Добрич".
На 25 септември 2021 г. Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан взе участие в празничната програма на град Добрич, която започна със заупокойна молитва и поднасяне на венци и цветя в памет на загиналите за свободата на Южна Добруджа в Мемориалния комплекс "Военно гробище–музей, град Добрич". Заедно с Архиерея бяха духовници от Добричка духовна околия и град Варна.
Като празник на града 25 септември се чества от 1990 година, когато официално е отбелязана 50-годишнината от присъединяване на Южна Добруджа към България и с Указ на президента на Република България е възстановено старото име на града – Добрич.
Митрополит Йоан започна словото си с думите: „Намирайки се на мястото на вечния покой на тези човеци, които отдадоха живота си и го загубиха за устояване на принципи свещени, ние имаме дълг – православен, духовен, морален, а защо не и патриотичен, започвайки тържеството на град Добрич със заупокойната молитва в упокоението и разбирането, че пред смъртта никой не може да бъде велик и че пред подвига на тези човеци Църквата винаги пази живата памет за своите покойни чеда – вождове и воини, паднали на бойното поле за вярата и освобождението на нашето Отечество“, заяви Негово Високопреосвещенство и допълни: „Пребивавайки на това място на вечния покой, ние разбираме големия трагизъм, който се осъществява в онова историческо време, в началото на XX в., поредицата от войни и разбираме, че всъщност една от най-големите злини за човечеството са военните конфликти и войната“.
Архиереят обърна внимание на огромния трагизъм православни човеци с една вяра да имат война помежду си. Той отбеляза, че „чувството на националност, на патриотичност са важни чувства и човек трябва да ги носи в сърцето си, но тези чувства да не достигат до краен национализъм и шовинизъм, и въобще до крайности от една
страна, нито пък до другата крайност на нихилизма и анархията. Човек трябва да намери тази златна среда и това, което е най-подходящо за едно държавническо, политическо, морално и нравствено развитие на една държава, основана на осмислянето и огромного значение на нашата вяра и причислението ни към светото Православие“.Сред официалните лица бяха г-н Йордан Йорданов, кмет на Община град Добрич, г-н Васил Карапанчев, областен управител на Област Добрич, г-н Нивелин Радичков, председател на Общински съвет Добрич, г-н Владимир Климанов, Генерален консул на Генералното коснулство на Руската федерация във Варна, г-н Мурат Анъл, вицеконсул на Генералното консулство на Република Турция в Бургас, Флотилен адмирал Георги Пенев, заместник-командир на Военноморските сили. Сред присъстващите бяха и множество почетни граждани, военноинвалиди, военни от запаса и други.
Негово Високопреосвещенство благопожела на всички добричлии да бъдат достойни човеци, да проявяват винаги своята човечност към ближния и „помнейки всички исторически обстоятелства, учейки се от тях, да имаме онова смирение и поведение, което никога повече да не ни доведе до такива сериозни военни конфликти“.
Основни акценти в честването на празника тази година са: Общоградско поклонение на Военното гробище в града, тържествена сесия на Общинския съвет и обявяване на почетни граждани на Добрич в Художествената галерия, както и валидиране на пощенска марка на тема: "160 години от рождението на ген. Иван Колев" – съвместно с Български пощи ЕАД.
Военното гробище е създадено през 1916 г., когато се води сражението за град Добрич, останало в историята като Добричка епопея (5-7 септември 1916 г.). При боевете тогава са загинали около 1100 български войници, по голямата част от които са погребани край града. През целия военен период между 1916-1918 г. на територията на гробището, в единични и братски гробове, са положени около 3500 воини от 6 национални армии, 10 народности и 6 вероизповедания. Със заповед на Заместник-министъра на културата от 21 март 2019 г. Мемориалният комплекс е обявен за обект с национално значение[2]. Днес за паметните боеве при Добрич напомнят каменните надгробия, експозицията „Добричката епопея 1916 г.“, алеята на знамената, вечният огън и параклис-костницата "Св. Архангел Михаил", изградена през 1921 г. и изографисана от известния добрички живописец Никола Тахтунов[3].
Какво празнуваме на 25 септември?
След подписване на Ньойския мирен договор на 27 ноември 1919 г. Южна Добруджа (и град Добрич) е в границите на Румъния. Това положение продължава до 1940 г., когато е подписан Крайовския договор и Южна Добруджа е върната на България.
Крайовският договор е подписан в гр. Крайова на 7 септември 1940 година и е между България и Румъния. Условията на договора налагат Румъния да върне на България Южна Добруджа, както и да се осъществи обмен на населението от Северна и Южна Добруджа. На 19 август 1940 г. протичат мъчителни и трудни преговори между двете държави. Румънската страна се стреми да направи възможно най-малки отстъпки, но в крайна сметка на нея ѝ се налага да върне южната част на Добруджа на Царство България. Така над 88 000 румънци, заселени от румънските власти след края на Втората Балканска война през 1913 г. са принудени да напуснат и да се преместят на север, докато 65 000 българи от северната част емигрират в родината.
На 25 септември 1940 г. българската армия влиза в Добрич. На тази дата се чества Денят на град Добрич
Изготви: Георги Великов
На 5 септември 2021 г., когато честваме паметта на родителите на свети Йоан Предтеча и Кръстител – свети пророк Захария и праведна Елисавета, Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан освети новия Очен медицински център в град Добрич, посветен на свети Николай, архиепископ Мирликийски, Чудотворец. Заедно с Архиерея бяха протойерей Емануил Юсеин – председател на храм "Св. Троица", както и дякон Венцислав Георгиев.
В новооткрития Очен медицински център работят доказани офталмолози, оптици, медицински и немедицински персонал. Медицинското заведение е част от очните клиники със същото име в Бургас и Варна. Очна клиника "Св. Николай Чудотворец" отваря врати през 2005 година в град Варна, а през 2017 година и в гр. Бургас. От началото на месец юни добричлии и жителите на околните селища имат вече пряка възможност да се лекуват и консултират от едни от най-добрите специалисти по очни болести.
Водещ специалист в очните клиники е д-р Пламен Хубанов. Центърът в Добрич е специализиран в диагностиката, лечението и профилактиката на всички видове очни заболявания. Разполага с най-модерната и високотехнологична апаратура за диагностика и лечение в офталмологията. В Очния център е разположена и оптика със самостоятелен вход. В оптиката се извършват здравни консултации по проблеми на зрението, изработка на очила, ремонти и корекции на рамки, както и продажба на очила и материали за очна оптика[1].
Митрополит Йоан се обърна към д-р Хубанов и целия екип на медицинското заведение с благопожелание за добър успех. Той припомни важността и нуждата от лекаря за човека, свидетелство за което намираме още в Стария Завет, вглеждайки се в първите стихове на 38-ма глава от книга Премъдрост на Иисуса, син Сирахов: "Почитай лекаря с чест според нуждата от него, защото Господ го е създал, и лекуването е от Вишния" (Сир. 38:1-2). „Отделно пък в тази глава ние виждаме, че той призовава човека да не отделя лекаря от себе си“, допълни още Архиереят.
С благодарност за отправената покана и с уважение към цялото лекарско съсловие, Негово Високопреосвещенство подари икона на Казанската Пресвета Богородица и пожела Божията Майка да бъде ходатайка за всички, които ще се лекуват тук и всички, които ще ги лекуват.
Изготви: Георги Великов
Забравената епопея или как рухна митът за „освободителите“ Сн. Фейсбук
На 4 септември, Горан Благоев в своето предаване „Памет без давност“ ще предложи един по-различен формат за начало.
Неотдавна, по покана на община Добрич, гостувахме в града, който отбелязва 105 години от първото си освобождение от румънска власт, сподела във фейсбук страницата си автора Горан Благоев. Този брой на предаването е заснет в един от филиалите на Регионалният исторически музей в Добрич – Дом-паметник „Йордан Йовков“. С моите събеседници – историците Радослав Симеонов и д-р Стоян Николов ще ви разкажем за освобождаването на Добрич на 4 септември 1916 г., както и за прочутата Добричка епопея, завършила победоносно за нас, българите
на 7 септември преди 105 г. Ще научите много непознати факти от тази драматична част от новата ни история, когато българите се изправят срещу довчерашните си освободители – руснаците. За жестокостите над българското и турско население в Добруджа, извършени от отстъпващите румънски части; за невероятния героизъм на българската армия; за опасенията, че мирното население може да стане жертва на настъпващите казашки части; за саможертвата на добричлии, които помагат на войската и така превръщат Добрич в един от малкото български градове, защитавани не само от армията, но и от своите жители – за всичко това ще си говорим в първото ни издание за този сезон. Ще ви покажем и оригинални ескпонати от фондовете на Регионалния исторически музей в Добрич – реликви от Добричката епопея.Ще ви предложа, също така, един вълнуващ видеоразказ и за една доблестна българка – добричлийката Минка Сарийска, описана от Йордан Йовков в един от разказите му под името Шина. За реалната личност, превърната в литературен герой, за нейната самоотверженост с която увлича и други добричлии, за куражът й да помага на войниците чак на фронтовата линия чуйте д-р Кремена Митева, литературен историк. Със сигурност ще ви развълнува и посещението ни във военното гробище-музей, където преди 105 г. са погребани представители на седем националности и три религии – разделени като противници от фронтовата лини, но обединени във вечността.
Очаквайте една вдъхновяваща и затрогваща среща със събития и личности отпреди 105 години, когато съдбата на Добрич и Добруджа беше поставена на карта и когато за българите рухна митът за освободителите от Русия, пише Благоев.
Предаването ще се излъчи тази събота, 4 септември от 19.00 ч. по ТВ „Евроком“. Повторенията на предаването са в неделя (5 септември) от 13.00 ч. и в четвъртък (9 септември) от 22.00 ч.
Архиерейска света Литургия се проведе тази неделна сутрин в храм "Св. Троица", в Добрич. На този радостен за всички християни празник богослужението възглави Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан.
На 20 юни 2021 г., петдесет дни след славното Христово Възкресение, Православната църква чества големия християнски празник Петдесетница. На този ден Света Богородица и светите
апостоли били в Сионската горница, където пребивавали в постоянна молитва след Възнесението на Иисус Христос "и явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха по един на всекиго от тях. И всички се изпълниха с Дух Светий" (Деян. 2:3-4). Сн. Ангел Радилов, "Подиум"
Следващият ден е установен от светата Църква за особена почит към Третото Лице на Светата Троица - Светия Дух.
Запис от богослужението можете да видите във видеото на Варненска и Великопреславска митрополия:
Десетки добричлии се поклониха на днешния 6-ти май пред иконата на "Свети Великомъченик Георги" в едноименния храм на Добрич. Сн. А. Радилов
Църквата "Свети Великомъченик Георги" е най-старият православен храм, който може да се види в Добрич. През 19 век той е издигнат благодарение с даренията на родолюбиви българи. Сред хората, дали средства за издигането на олтара е и Иван Хадживълков. Окончателно църквата е завършена през 1843 година, но по време на Кримската война от 1853-1856 година е опожарена. По разкази на запознати реставрацията на Свети Георги е завършена до 1864 година.
Смята се, че предверието на храма е издигнато допълнително в по-късен период. Църквата е изографисана в 1889 година при митрополит Симеон, след което е и осветена от него. Няма исторически данни кога точно е изградена камбанарията. Църквата Свети Георги в Добрич е претърпяла няколко частични реставрации през годините, като последното е през 2000 година, когато са възстановени четири икони. Височината на храма Свети Георги е едва 12 метра. Има само хипотези защо храмът носи името именно на Свети Георги Победоносец.
Сн. А. Радилов |
Възкресение Христово е най-голямото тайнство на християнската религия.
Според Евангелията, седмица преди да бъде разпнат, Исус влиза в Йерусалим като Месията, изпратен от Бог, за да спаси човечеството. От тогава този ден се празнува като Цветница.
Юдейските свещеници се противопоставят на "самопровъзгласилия се" Божи син и го обявяват за престъпник.
Няколко дни след влизането на Исус в Йерусалим, един от неговите апостоли- Юда Искариотски, го предава на римските власти срещу 30 сребърника.
Исус е осъден на смърт. Според тогавашните порядки, той е изминал пътя до връх Голгота, носейки кръста, на който е щял да бъде разпънат.
Тълпата, посрещнала го на Цветница с викове "Осанна" (Слава), сега се обърнала срещу него и крещяла "Разпни го".
Враговете на Исус слагат на главата му трънен венец, за да се подиграят с твърденията му, че той е цар на небесните владения.
В петък Христос умира в мъки на кръста и е погребан в пещера до Голгота. Римските власти затварят пещерата с огромна скала, за да попречат на христовите последователи да отнесат тялото и да го погребат според техните разбирания.
В неделя след Разпети петък, Дева Мария и Мария Магдалена отиват при пещерата, за да оставят цветя на гроба на Христос.
Те обаче намират пещерата празна и божи вестител им се явява, за да им съобщи, че Христос е възкръснал - неоспоримото доказателство, че той е Божият син.
Католическата църква изчислява Великден по Грегорианския календар, докато православните църкви използват Юлианския календар. Затова и някои години празникът при двете църкви се пада на една дата, а в други години - на различна.
Според народната традиция Великден отбелязва възкръсването на природата за нов живот, победата на пролетта над зимата.
На този ден малки и големи се чукат за здраве с боядисани в червено яйца - символ на пролятата христова кръв. Чието яйце се окаже най-здраво, той ще бъде най-здрав през цялата година.
"Православието - Добрич" честити празника на всички свои читатели.
Христос Воскресе!
В храма се спазват всички противоепидемични мерки.
Телефънът за връзка е 0899185591.
Днешният ден - 23 ноември, е празник на св. Александър Невски. На този ден, Александър и Александра имат за втори път в годината имен ден (първият е на 30 август).
На 23-ти ноември се чества паметта на св. Александър Невски. Той е роден през 1220 г. в Русия и е бил княз на Новгородската област.
Историята разказва, че княз Александър храбро защитавал града си от нашествието на шведския крал, молейки Бог да му помогне. Когато вражеските армии се сблъскали при река Нева, спечелила армията на Александър. От битката при река Нева идва и името му - Александър Невски.
В последствие, Александър станал защитник на православната вяра в борбата на руския народ против татарите. Александър бил истински воин както на бойното поле, така и в молитвата във вярата си в Бога.
Храм-паметникът в центъра на София носи името св. Александър Невски, защото руският цар Александър Николаевич, имал за свой небесен покровител, вдъхновител и помощник именно св. Александър Невски. Катедралата е най-голямата и най-високата на Балканите - 52 метра.
На 23 ноември имен ден празнуват всички, които носят името Александър, Александра, Александрина, Александрия, Алекси, Алеко, Сашо.
На 15.11.2020 г. - неделя, от 11:00 ч. в храм Света Троица по инициатива на областния управител Красимир Кирилов ще бъде отслужена панихида в памет на жертвите на пътни инциденти.
Инициативата е ежегодна от 26.10.2005 г. Световният ден за почитане паметта на жертвите на пътни инциденти е по идея на Генералната асамблея на ООН и се отбелязва всяка трета неделя на месец ноември. Целта е да се заостри вниманието на обществото и да се повиши толерантността на пътя, което да доведе до намаляване на броя на невинни жертви и пътен травматизъм. В национален мащаб данните на МВР показват, че през 2019 г. на територията на страната са станали 6730 пътнотранспортни произшествия, при които 8499 души са били ранени, а загиналите са 628 души.
По данни на сектор КАТ – Пътна полиция Добрич, за периода януари-септември 2020 г. на територията на област Добрич са станали 75 бр. тежки пътнотранспортни произшествия, при които са загинали 15 души и са ранени 92-ма. По общини данните са, както следва: община Балчик – 9 бр. тежки ПТП с 1 загинал и 12 ранени, Генерал Тошево – 10 тежки ПТП с 1 загинал и 12 ранени, град Добрич – 32 тежки ПТП с петима загинали и 32-ма ранени, Добричка – 13 тежки ПТП с 3-ма загинали и 23-ма ранени, Каварна – 6 тежки ПТП с 4-ма загинали и 8 ранени, Тервел – 4 тежки ПТП с един загинал и 4-ма ранени и община Шабла – 1 тежко ПТП без загинал, с един ранен.
Областният управител Красимир Кирилов призовава да се поклоним пред паметта на невинните жертви и да бъдем отговорни, когато сме на пътя. “Нека бъдем толерантни като участници в движението и учим децата си да спазват закона, защото животът и здравето на всеки един човек са най-голямото богатство на нацията ни” – допълва Кр. Кирилов.
На Архангелова задушница – 7.11.2020 г., Община град Добрич, Регионален клуб „46. пехотен добрички полк“ към Национално дружество „Традиция“ и Регионален исторически музей – Добрич организират шествие до Военното гробище музей и полагане на цветя. Във Военното гробище са погребани войници и офицери от армиите, водили бойни действия край нашия град на 5 – 7 септември 1916 г. по време на Първата световна война, както и в последвалите сражения на Добруджанския фронт, приключили през 1917 г.
Мероприятието ще започне със заупокойна молитва от 9.00 ч. пред църква „Св. Георги“. Шествието ще тръгне от църквата в 9.30 часа.
Първото голямо поклонение е организирано от добричките граждани на 4.09.1917 г. След църковната служба в храм „Св. Георги“ те организират шествие до Военното гробище и полагат цветя. След възвръщането на Южна Добруджа към България на 7.09.1940 г. шествията са подновени. В дните на почит към българската армия (6 май и Архангелова задушница) във Военното гробище се извършват различни ритуали. По време на социализма тази практика е прекратена. През 2004 г. военният ритуал за Архангелова задушница бе възстановен.
Понастоящем на територията на Военното гробище има над 500 надгробни паметника на загинали от различни националности и религии. На 7.11.2020 г. пред всеки надгробен знак, където почиват тленните останки на загиналите войни, ще бъде положено цвете.
Колегията при Регионален исторически музей – Добрич изказва благодарност на Ротари клуб – Добрич за оказаната финансова помощ за реализиране на инициативата.
Снимки: А. Радилов |
Сн. "Православието - Добрич" |
Арх. наместник отец Иван Сн. А. Радилов |