РАДОСТТА ОТ ВЯРАТА

Дивна, пълна с необозрима красота, с небесна светлина и с незалязваща Божия радост е светозарната Пасхална полунощ!

Само преди няколко дни през тая тайнствено-свята полунощ вълшебният звън на великденските камбани отново се сля с небесната музика на ангелите, с величествения химн на Всемира и със светлите възторзи и най-чистите трепети на човешките сърца! Този небесен звън ­ тържествен химн на Възкръсналата Божествена Любов ­ мощно отекна над земните простори, окъпани в пролетна ведрина и омайваща красота! Този сладък звън повелително отекна и в човешките сърца!

Възкресение Христово е Велик Ден на безкрайната Божия сила; Вечен Ден на незалязващата Божия радост в света! Христовото Възкресение е най-великото събитие в мировата история на християнското човечество! Извор на вдъхновение, светлина и радост! Господнята Пасха представлява триумф, тържество на безсмъртната Божия Любов, която се роди на Кръста, изгря в мрака на гроба и заблестя в зората на Възкресението.

Великден е празник на

вечната духовна пролет в живота

Безгранични са благодатните последици на Христовото Възкресение. Те обхващат и земята, и небето, и времето, и вечността. И ние чувстваме и изживяваме и тази година чудната радост, която блика от Живоносния Христов Гроб ­ радост всечовешка, всемирна, надземна! Нея има предвид св. Йоан Дамаскин ­ боговдъхновеният автор на Пасхалния канон, който призовава цялата Вселена към всеобщо ликуване, към възторжена радост: “Небесата да се веселят! Земята да се радва! Да празнува целият свят: и видимият, и невидимият”; Защото Христос възкръсна! ­ Вечно веселие!

Човешкото сърце жадува за радост. Радостта ­ това е върховна ценност и украшение на живота! Чрез радостта животът цъфти, благоухае и дава обилен плод.

Ние, людете, сме свързани със земята. На земята протича целият ни живот. На земята ние изживяваме и всички радости и възторзи на сърцето. Има много невинни, чисти земни радости ­ извори на вътрешно щастие за сърцето.

И все пак ние, християните, не можем да живеем само с тях. Земните радости са преходен копнеж за вечна радост... Истинска радост на сърцето дава вярата! Ние имаме нужда от небе: бездънно и лазурно. Небе, което да озарява земния ни път с непреходна Божия радост. Небе, което да освещава нашите земни радости!

Християнството е религия на живота и оттук ­ религия на радостта: на духовната, чиста, никога непомръкваща радост!

Нашият Спасител Иисус Христос дойде като

Пратеник на радостта в света

Той живя и служи на Бога и човека с обич и радост. Светла радост благовестеше на отрудените и обременените. Радост обеща и на скръбните човешки сърца.

Сам Христос се радваше на земните блага. Възхищаваше се от природните красоти. Благославяше земните човешки радости. Обстоятелството, че Иисус Христос извърши първото Си чудо на сватба ­ в Кана Галилейска ­ и за радост, за веселие на людете, има дълбоко промислително значение. “Първо чудо!... Ах, това първо чудо!” ­ възклицава гениалният сърцеведец, великият руски писател Достоевски. Не скръбта, а радостта човешка е посетил Христос. Извършвайки за пръв път чудо, Той е осветил човешката радост... Който обича людете, той обича и тяхната радост. Чрез участието Си в сватбения пир Христос посочи, че радостите са благословени от Бога и служат за разцъфтяване на живота!

Рождественската радост и Пасхалната радост са двата полюса, между които се движи целият земен живот на Христос!

Братя и сестри,

Христос изпрати учениците Си ­ светите апостоли, в широкия свят да благовестят Евангелието: “Божествената радост”. “Винаги се радвайте!” ­ това бе техният пречуден и възторжен поздрав.

Апостолите бяха в Христовия Дух, затова имаха и Неговата радост. Те постигнаха тая радост в сърцата си. Направиха я свое вътрешно притежание, вътрешно богатство. Те бяха пълноводни потоци на тази радост. Бедни, незнайни, отхвърлени, гонени ­ те поздравяваха света с привета на радостта. Радостта им извираше не от земни извори, а от пълноводния извор на Божията Любов: Извор, който никога не пресъхва! Светите апостоли бяха пратеници на Божията радост в света.

В техния живот и пример се прояви

чудният парадокс на вярата:

безрадостни несретници обдаряваха света с радост... Тая радост беше вътрешното богатство на сърцата им. “Огорчават ни, а ние винаги сме радостни!” ­ пише св. ап. Павел. Тази светла радост бе показателят за силата на тяхната вяра. Тази радост като златна божествена корона блести в героизма и саможертвата им за Христа.

С такава неземна радост светите мъченици и изповедници на вярата през време на жестоките езически гонения посрещаха страданията и смъртта. Да се пренесем мислено 17 века назад и да надникнем в подземията на тъмните катакомби. Какво ще видим там? Преследвани заради вярата им кротки люде ­ християни, сияещи от вътрешна, неземна радост и с горящи от свещен небесен огън сърца! Да надникнем в езическите тъмници!...Там им предстоят жестоки мъки. Но те не скърбят, не плачат... Те се радват и възторжени пеят Богу хвалебни песни! Да погледнем в огромните римски амфитеатри, препълнени с тълпи. Тук е цялата римска аристокрация! На арената извеждат християните, осъдени на смърт чрез разкъсване от диви зверове. Всички тия мъченици горят от свещен пламък! Коленичили, с устремен към небето взор, шепнат топли молитви... А лицата им ­ лица на ангели в плът, кротки, безметежни, одухотворени, са озарени от неземна радост!

Страшни, мъчителни, кървави сцени! Но... никъде ­ скръб; никъде ­ въздишка; никъде ­ плач! Навсякъде се чува победната песен на вярата. Радост грее в сърцата.

Това е победната сила на Христовата вяра, на тържествуващата Христова Любов, на вечната Божия радост! Който пребъдва в благодатно-молитвено общение с Бога, чрез Господа Иисуса Христа той пребъдва в истинската Божия радост! Радостта в Господа е един от “плодовете на Светия Дух” (Гал. 5:22). Боговеселието е най-висшата радост. Няма земна сила, която може да помрачи сиянието на тая духовна, свята радост! И Спасителят казва, че тази радост никой не може да ни отнеме. Нито неволите, нито страданията, нито смъртта дори!

Само едно нещо може да ни отнеме тая чиста радост ­ грехът. Грехът лишава човека от радостта в Бога. Сърцето вместо олтар на доброто се превръща в капище на дявола. Св. Йоан Златоуст казва: “Само радостта в Бога е “непреходна и безсмъртна! Тя винаги цъфти и никога не увяхва!”

“Боговеселието, или животът в Бога ­ пише св. Антоний Велики ­ е последната цел на всички подвижнически трудове и върхът на съвършенството”. Обилните струи на Божията благодат вътрешно озаряват християнина и го правят да сияе от духовна красота и радост; да излъчва светлина и небесно благоухание.

Характерен пример за това представлява лъчезарният светец на Руската православна църква ­ св. Серафим Саровски. Тая радост преливала бреговете на душата му и се разливала и на околните. Св. Серафим всички посрещал с нежното обръщение: “Радост моя!”

Велик харизматик, потънал в океана на Божията благодат! Велик в чудесата си! Велик в любовта си! Велик в светозарната радост, която греела в сърцето му! И посетителите, обласкани от лъчезарния старец, забравяли своите неволи и ставали съучастници на неговия небесен възторг. Неслучайно и зиме, и лете св. Серафим приветствал своите посетители с: “Христос воскресе!” В сърцето му постоянно греела тиха, благословена пасхална радост.

Човек жадува за радост и щастие. Но скърбите и страданията са цената на нашето високо нравствено достойнство. Скърбите и страданията са наши възпитатели.

Те водят до верни прозрения

Те са път към Божието Царство. Ключ за отваряне на златните двери на това Царство. Християнинът приема страданията като благословен жребий в живота.

Според Евангелието светът представлява огромна, величествена сграда на Духа. Християнинът знае и разбира, че всеки човек съществува за общото, вселенско, Божие дело. Цялата земна съдба на човека: и радостите и постиженията, и изпитанията и скърбите трябва да бъдат вградени, съгласно Божия спасителен план, в този величествен строеж!

Християнинът знае, че Бог, нашият Любящ Небесен Баща, ни милва и в страданията, и в скърбите! Истинският християнин и сред най-големите страдания и тежки огорчения духовно винаги е утешен и радостен, защото знае, че Божественият Архитект извайва с чука на страданията душата и превръща тъгата и скърбите в истинска радост!... Радост в страданията и примирение в Божието водачество...

Един бележит мисионер-проповедник на Евангелието в Африка ­ по здравословни причини се завърнал в Европа. Негов приятел го завел при именит лекар. Двамата посетители били въведени в една стая, в която между другите мебели им направило впечатление едно малко детско кресло. На стената висяла картина ­ портрет на симпатична млада жена, заобиколена от седем весели деца.

Мисионерът и приятелят му били поканени на чай. Лекарят ги въвел в трапезарията. Но там било сервирано само за трима души. Никакво семейство не се виждало. Мисионерът запитал лекаря дали неговите домашни отсъстват. “Какво! Отсъстват ли?!... Съвсем не! Те са си вкъщи!” ­ казал лекарят любезно и някак си твърде болезнено. “Вкъщи ли?!”... “Да! ­ продължил лекарят ­ Но вие не можете да ме разберете! Картината, която видяхте в предната стая представлява моята мила съпруга и скъпите ми седем деца. Обаче, Господ, Който ми ги подари, отново прибра всички при Себе Си, заедно с майка им! Те са у дома! Аз останах самичък, странник в света!”

Дълбоко развълнуван, домакинът-лекар продължил: “Когато работех в кабинета, последното ми дете обикновено сядаше на малкото кресло, което видяхте. Това дете беше моята единствена утеха в скръбта ми. Но Господ взе и тая моя рожба, за да бъде Той всичко за мене! Преди това аз не познавах Господа. Живеех само за себе си в света. Моето съкровище беше жена ми и моите деца! Обаче, с мен се случи това, което става с кораба, който спускат в морето. Преди това той лежи на скелето горд и сигурен; опрян на множество подпори. Но после почват да ги махат една след друга, докато най-сетне остава да го крепи само въжето. След туй прерязват и него и люшкан, корабът се впуска в развълнуваното море... Точно така стана и с мене!... Но аз (при тия думи сияние озари лицето на изстрадалия човек), аз не пропаднах в бездната на отчаянието... Когато всички земни гаранции изчезнаха, Господ простря ръката Си към мене. Божията светлина ме озари! От тогава моят житейски кораб плува по морето на Божието милосърдие”.

Затрогващ пример!... Един тъжен земен дом, зачернен от тъмните облаци на скръбта, чрез вярата е превърнат в Божи дом ­ дом на Христовата светлина и на Божията радост! Дивна, трогателна изповед! Христос, стъпил върху вълните на земните бури и тревоги, от Своята Божествена висота бди и безбедно насочва ладиите на човешките сърца към тихото пристанище на Вечния живот; към бреговете на Божията радост и мир.

Мили в Господа братя и сестри!

Всичко на този свят е преходно. Всичко отминава. Всяко нещо на тая земя има начало, има и край. Всичко е подчинено на закона на смъртта. Няма цвят, който да не вехне и да не съхне. Няма земна радост, зад която да не стои сянката на скръбта.

Св. ап. Павел в посланието си до Евреите (13:14) пише: “Тук нямаме постоянен град, но бъдещия търсим!” Ние, християните, в школата на земния живот сме устремени към “Божия град”, към Вечния, Тържествен Йерусалим ­ града на Божията радост! За нас, християните, истинската радост е: да вярваме в Бога, да познаваме Бога, да вървим след Него и да Го носим в сърцата си!

Връхна точка на радостта, която Христос донесе и завеща на света, е Пасхалната радост. Пасхалната радост прозвучава като основен мотив в целия живот на православния християнин. Мистически Православието е религия на Възкресението. Религия на Прославения, Тържествуващ Спасител!

Църквата е Божие царство на радостта>

Тя е пълноводен, непресъхващ извор на красота и на духовна радост. Пасхалната радост е жива в Църквата през всички векове и до наши дни. Тя дарява Божествена утеха и влива възраждащата духовна сила в много разбити от живота скръбни сърца.

Навярно сте чували за изповедта на оня млад човек, който загубил своята съпруга. “Никога, казва той, не ще забравя оня тъжен камбанен звън, който напомняше на всички, че тя завинаги е склопила очи и завинаги е напуснала нашия свят! Никога няма да забравя оня ситен есенен дъждец, който оросяваше нейното студено-ледено лице! Никога няма да забравя онези късни есенни цветя, които красяха ковчега є! Тя отмина... Хладният гроб я прие... И аз ­ сломен ­ се завърнах вкъщи с детето си. Стори ми се, че в нашия дом вече не прониква нито един слънчев лъч. Страхотна тъга облада душата ми! Заредиха се дни на голяма печал и вътрешна тревога...

Дойде Великденската нощ. Аз поведох детето и отидох в църква. Църквата беше пълна с богомолци. Лицата на всички сияеха от неземна радост. Свещениците запяха победния химн на живота: “Христос воскресе!” Сърцето ми силно затуптя... Усетих, че нещо става в мене. Искаше ми се и аз да запея, но нещо потискаше, спираше гласа ми. Една сълза се отрони и падна по лицето ми!

И ето... ­ в молитвен унес ­ с очите на вярата аз видях там, над иконостаса Възкръсналия Иисус, облечен в белоснежни одежди, облян в Божествена светлина. И около Него ­ ангели, безброй ангели... Всички пееха: “Христос воскресе!” И целият богомолен народ отдолу отново подемаше песента. Струваше ми се, че небето и земята се сливат в това велико тържество и пеят заедно: “Христос воскресе!”

И ето там, всред ангелите, с очите на вярата аз видях и нея, майката на моето дете. Тя беше блажено-усмихната и пееше заедно с ангелите... Дълго не свалях очите си от това чудно видение. Службата завърши. Хванах детето си за ръка и си отидохме вкъщи. Усетих, че ми стана леко. От тая нощ започнах да я виждам в сънищата и в бляновете си... Чувах нежния є покровителствен глас, който ме насърчаваше в дни на тревога и изпитания!”

Ето великата, преобразяваща сила на Пасхалната радост! Студеният мрачен гроб скрива радостта и красотата на живота! Но

очите на вярата виждат и зад мрака

на гроба, и през сълзите на мъката светлина и Божия радост! Защото при Бога, Възкръсналия Спасител ­ в Царството на светлината и радостта ­ няма смърт!

Израз на живата ни вяра, че в света нищо не умира, е нашата велика християнска утеха; вдъхновените думи на братствената песен: “Смъртта Божа е повеля, тя небесна е врата, що тайнствено разделя земний мир от Вечността! Светъл е на гроба мрака, светъл нашия конец! Сам Христос ни горе чака със готов за нас венец!”

Там, където е Христос, там грее чиста, вечна Божия радост! Царството Божие ­ идеалът на всяко вярващо сърце, по думите на св. ап. Павел “не е ястие и питие, а правда и радост и мир в Светия Дух!” (Рим. 14:17).

Сърцето е олтар на Бога. Нека свещеният огън на Пасхалната радост да се разгори върху жертвеника на сърцата ни! В изблик на чист възторг топло да помолим Христа, Възкръсналия Спасител ­ Вечния пълноводен Божествен Извор на радостта ­ да ни прати благословението на тази радост и да огрее сърцата ни с лъчите на тази небесна радост!

Да бъде тази светозарна радост винаги (и в минути на скърби и страдания) извор на духовна утеха! Да бъде тази чиста радост вдъхновение и освещение и на нашите земни радости, та животът ни, с Божие благословение, да се превърне в благоуханна пролет, която да цъфти в правда, светлина, радост, мир и братство! Амин!

Ставр. ик.Димитър ЙОРДАНОВ

Започва Светлата седмица

Започва Светлата седмица - време, в което се прославят светите апостоли и Света Богородица. Светлата седмица завършва с неделния ден - втори след Пасха. Нарича се Светла, защото Възкресението на Христос донася просветление за всички.

Тя се нарича още и Нова неделя, защото с нея започва цикълът от недели, които споменават Христовото Възкресение. Нарича се и Томина неделя, защото в този ден се чете евангелското четмо за явяването на Христос на своите ученици, между които бил и апостол Тома.

Светлата седмица или Томината неделя е тясно свързана с името на Тома - един от дванайсетте апостоли на Иисус, който не повярвал на Христовото Възкресение. Когато мълвата за изчезналото от гробницата тяло Господне се разнесла, единствен апостол Тома не повярвал в това знамение и поискал лично да се увери, като докосне раните от гвоздеите на прикования към кръста Иисус.

Осем дни след Възкресението Христос се явил пред Тома и така той сам се убедил в истината, паднал на колене и молел Бог да му прости. И тъй, уверил се по сетивен път в действителността на Христовото възкресение, св. ап. Тома с всичката убеденост на своето сърце след това е можел вече да свидетелства за истината на Възкресението и да запечата своето свидетелство със собствената си кръв като проповедник в далечна Индия, припомня БГНЕС.

Оттогава останало и нарицателното Тома Неверни, а неделният ден от Светлата седмица се нарича Томина неделя.

В дните на Светлата седмица се благославят светиите: в Светли понеделник - светите апостоли, в Светли вторник и сряда - Света Богородица, св. архидякон Стефан и св. Андрей, в Светли четвъртък - св. ап. Йоан и Яков, в Светли петък - св. ап. Петър, а в Светла събота - св. Йоан Кръстител.

За православните християни Възкресение Христово е най-великият и най-почитаният от всички празници, донесъл светлината на Спасението и просветлението за всички хора по земята. Същността на този празник е в обещанието, че човеците отново ще могат да се върнат в рая, откъдето са изгонени. И Светлата седмица е първата от поредица недели, когато тази светла вест трябва да достигне до всички.

"Днес е време за обединение и време за решения"

Идеята на Създателя не е да накара човека да страда и да живее в този болезнен и смъртен свят. Той иска хората да се радват във вечността.

Затова в дните на богослуженията почти всички текстове от Новия завет говорят за последните дни - Денят на Апокалипсиса, страданията и бедствията, които ще сполетят цялата Вселена преди второто идване на Спасителя. С Възкресението си Спасителят Христос е положил началото на Вечността и на това, когато душите се отделят от тялото, да могат спокойно да отидат, където заслужават.

Тази седмица е наситена и с фолклорни момински празници, сред които най-голям е честването на Светлата или Празната сряда.

Често през тази седмица стопанките повторно боядисвали яйца, които раздавали за душите на починали близки, защото според древно поверие, раздаването на червените яйца предпазвало душите на мъртвите от превъплъщаване.

Послание на Варненския и Великопресласки митрополит Йоан за Възкресение Христово

 ОБИЧНИ В ГОСПОДА ОТЦИ, ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА МОНАШЕСТВОТО, БРАТЯ И СЕСТРИ, ЧЕДА НА ВАРНЕНСКАТА И ВЕЛИКОПРЕСЛАВСКА ЕПАРХИЯ,

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

 

 „Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се. Господ е близо. Не се грижете за нищо…“ – възкликва св. апостол Павел (Фил. 4: 4 – 6).

 Господ възкръсна от мъртвите и заедно с Него възкръснаха и множество светии. Нека да празнуваме сладостно и трезвено. Наистина „тоя ден е Господ сътворил: да се зарадваме и да се развеселим в него“ (Пс. 117: 24). Свети Йоан Златоуст свидетелства: „като възвестяваме Възкресението на Спасителя, по-добре е да кажем, че ние възпяваме нашето спасение; възвестяваме паметта за този спасителен ден; възвестяваме за умъртвяването на дявола, за пленението на нечистите демони, за спасението на християните, за възкресението на мъртвите. Чрез Възкресението Христово се угасява геената огнена, умира незаспиващият червей; адът изпада в смущение, дяволът се опечалява, грехът се умъртвява, злите духове се преследват, тези, които са произлезли от земята, се въздигат на небесата, пребиваващите в ада се освобождават от веригите на дявола и прибягват към Бога, като казват: „де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?“ (1 Кор. 15: 55)

. „Виновникът“ за този свят празник и това тържествено събрание е Христос, Подателят на благата за всички нас. Той ни сътвори в начало и ни приведе от небитие в битие; Той и сега спасява погиващите; Той оживотвори умъртвените; Той ни избави от дяволската тирания, ние, които бяхме роби на греха. Той ни направи свободни, като „заличи с учението съществувалото за нас ръкописание“ (Кол. 2: 14). „Христос ни изкупи от клетвата на закона, като стана заради нас клетва“ (Гал. 3: 13). По тази причина достойно е и ние да кажем: „какво да въздам Господу за всичките Му благодеяния към мене“ (Пс. 115: 3). Бидейки Единороден Син на Отца, Той благоволи заради нас да стане човек и бе „послушен дори до смърт“ (Фил. 2: 8), за да ни избави от вечната смърт; понесе „образ на раб“ (Фил. 2: 7) Господ на ангелите; възприе плът Бог Слово; яви се Човек Този, Който има едно същество с Отца; всичко това извърши, за да ни изтръгне от неправедното робство и да ни изкупи от безчестието. Поради това Подателят на нашия живот претърпя страдание по плът; Източникът на безсмъртието бе погребан, за да дарува на смъртните вечен живот. Той пребивава на земята, извършвайки благодеяния и изцелявайки болестите на човеците, но от юдеите възприе недостойни въздаяния.

 Нашият Господ Иисус Христос по великата Своя благост очиствал прокажени, на слепи дарявал зрение, изцерявал хроми, прогонвал демони, възкресил четиридневния Лазар, с пет хляба наситил пет хиляди души, ходил по морето, превърнал водата във вино, изцерил кръвоточивата, възвърнал към живот умрялата дъщеря на началника на синагогата, извършил много други чудеса, достойни за изумление. Юдеите, възбудени от завист и недоброжелателство, поискали да пребият Господа с камъни, опитали се да го бутнат от скалата в пропастта, а накрая Го разпнали на кръст.

 Господ Иисус Христос не подражаваше на злобата на бохулстващите юдеи, но „гърба си подложи на биещите, и страните си – на удрящите“ – по думите на пророка – и накрая „като овца биде Той заведен на клане, и както агне пред стигачите си е безгласно“ (Исая 50: 2 – 6, 53: 7). Той не проявяваше съпротивление, нито противоречеше. „Кога Го хулеха, Той не отвръщаше с хули; кога страдаше, не заплашваше, а предоставяше това на Праведния Съдия“ (1 Петр. 2: 23). При първото Свое явяване Господ Иисус Христос не дойде да наказва и да отмъщава на неверните, но Той искаше с великодушие и търпение да приведе заблудените към истината.

 Нека да разберем Господнята благост и великата доброта! Той стана за нас Учител на кротостта.

 Обични в Господа братя и сестри, скъпи чеда на богохранимата ни Варненска и Великопреславска епархия, нека с непоклатимо здраве и крепки духовни сили да влезем в радостта на Пасхата Христова. „Нека празнуваме, прочие, не със стар квас, нито с квас от злоба и лукавство, а с безквасни хлябове от чистота и истина“ (1 Кор. 5: 8), вярвяйки в Отца и Сина и Светаго Духа, в Светата Единосъщна и Несъздадена Троица; и вярвайки във Възкресението, очаквайки, че Господ отново ще дойде, но вече не за унижение, а за слава – с небесно великолепие, със светли ангели, с тръбен звук, и със страх, и радост; радост, разбира се, за светиите и праведните и страх – за неправедните и грешните!

 Бог на мира да удостои всички ни с възкресение заедно със светиите – всички ние, които се оказваме носители на прекрасни дела и православна вяра – по благодатта и човеколюбието на Единородния Му Син, с Когото да бъде слава, чест и поклонение, заедно с Всесветия и Благия и Животворящия Негов Дух, сега и винаги и во веки веков. Амин!

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

Христос Воскресе!

                      Сн. А. Радилов

Православните християни отбелязват най-големия християнски празник - Възкресение Христово.

Възкресение Христово е най-голямото тайнство на християнската религия.

Според Евангелията, седмица преди да бъде разпнат, Исус влиза в Йерусалим като Месията, изпратен от Бог, за да спаси човечеството. От тогава този ден се празнува като Цветница.

Юдейските свещеници се противопоставят на "самопровъзгласилия се" Божи син и го обявяват за престъпник.

Няколко дни след влизането на Исус в Йерусалим, един от неговите апостоли- Юда Искариотски, го предава на римските власти срещу 30 сребърника.

Исус е осъден на смърт. Според тогавашните порядки, той е изминал пътя до връх Голгота, носейки кръста, на който е щял да бъде разпънат.

Тълпата, посрещнала го на Цветница с викове "Осанна" (Слава), сега се обърнала срещу него и крещяла "Разпни го".

Враговете на Исус слагат на главата му трънен венец, за да се подиграят с твърденията му, че той е цар на небесните владения.

В петък Христос умира в мъки на кръста и е погребан в пещера до Голгота. Римските власти затварят пещерата с огромна скала, за да попречат на христовите последователи да отнесат тялото и да го погребат според техните разбирания.

В неделя след Разпети петък, Дева Мария и Мария Магдалена отиват при пещерата, за да оставят цветя на гроба на Христос.

Те обаче намират пещерата празна и божи вестител им се явява, за да им съобщи, че Христос е възкръснал - неоспоримото доказателство, че той е Божият син.

Католическата църква изчислява Великден по Грегорианския календар, докато православните църкви използват Юлианския календар. Затова и някои години празникът при двете църкви се пада на една дата, а в други години - на различна.

Според народната традиция Великден отбелязва възкръсването на природата за нов живот, победата на пролетта над зимата.

На този ден малки и големи се чукат за здраве с боядисани в червено яйца - символ на пролятата христова кръв. Чието яйце се окаже най-здраво, той ще бъде най-здрав през цялата година.

"Православието - Добрич" честити празника на всички свои читатели.

 Христос Воскресе!

В очакване на Възкресението!

Православната църква почита днес Велика събота – последния ден от Страстната седмица, предшестваща Великден. На този ден се отбелязва погребението на Исус Христос, извършено от Йосиф и Никодим, оплакването му от майка му света Богородица и от жените, носещи миро, както и слизането на Спасителя в царството на тъмнината – ада.

Когато Христос издъхнал като човек, тялото му било положено в гроб. Душата му слязла в ада, победила го и освободила пленените там души. На третия ден душата и тялото отново се съединили и тялото възкръснало от мъртвите. На Велика събота над гроба на Исус Христос в храма „Възкресение Христово“ в Йерусалим от небето се спуска Благодатният огън. Православните християни вярват, че това е чудо, което се случва всяка година в деня преди Великден. Синя светлина се появява в гробницата на Христос обикновено от мраморната плоча, покриваща мястото, върху което се смята, че е било положено тялото му за погребение. Вярва се, че в първите минути след запалването си този огън има уникалното свойство да не излъчва топлина и да не изгаря.

Велика събота e "най-благословения седми ден", с който приключва Страстната седмица. Това е най-дългата седмица в годината, когато постът е най-строг. Тази седмица се свързва със страданията Господни. 

На Велика събота се служи утреня, която започва привечер на предния ден - Велики петък. Храмът се осветява и се провъзгласява вестта за жените мироносици, дошли на гроба на Иисус Христос. Свещеникът, носещ Евангелието и Плащаницaта, заедно с богомолците, обикаля около храма със запалени свещи. Тази тържествена процесия свидетелства, че цялата вселена е очистена, избавена и възстановена, че живота и светлината са победили смъртта и мрака.

На Велика Събота започва и празничната подредба на храма. От траурни и в тъмни окраски илитоните и централната завеса се заменят с бели такива с празнично везмо. Различно е и облеклото на йереите, които сменят своите тъмни одежди с тържествени. Тези промени стилизирано показват триумфа на Христос над тъмните сили и грехопадението. 

Вечерта преди Възкресение храмът символизира гроба, в които било положено тялото на Спасителя. Вратите са затворени, а подготовката за възкресното богослужение започва отвън, където йерейте изпълняват последните молитви. Миряни и богомолци се събират пред храма в очакване на Великото тайнство – Възкресение. Всеки държи в ръката си свещ, с която да отнесе светлината на Словото Божие в дома си. 

На Великата събота се четат 15 паремии или пророчествата за Христа, някои от които самият Иисус Христос е говорил на учениците си. Службата на Велика Събота принадлежи вече към Пасхалната неделя. 

На Велика Събота християнските православни семейства полагат последни усилия за посрещането най-големия празник Възкресение Христово. Тогава обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове и козунаци. Разрешено боядисването на яйца. Тогава се принася в символична жертва и пасхалното агне. 

По правило първото боядисано яйце се оставя за Богородица. Вярва се, че то има чудодейна, лечебна сила. В някои краища на страната ни дори се пазели черупките от първото яйце, които били добавяни към тестото при приготвянето на ритуални хлябове за други празници през годината както и служели за лек при болести. На други места пък първото яйце задължително се пази до иконата през цялата година, а вечерта преди Възкресение се заравя в земята за плодородие и благоденствие в дома.

Разпети петък!

Денят на великите страдания на Иисус. Наричан е Велики петък и Разпети петък.

Пилат заявява и пред тълпата, че Христос не е виновен и нарежда на войниците си да го малтретират, за да предизвика съжаление сред хората с вида си. Показва го 2 пъти пред народа и предлага да го пусне според обичая. Тълпата обаче отказва и с викове „Разпни го!“ иска смъртта му. Опасявайки се от бунт, Пилат Понтийски потвърждава смъртната присъда, която е произнесена пред народа.

Христос е поруган от войниците на Пилат и тълпата и приема смирено съдбата си да бъде унижаван, обруган, бичуван, бит с плесници, накичен с венец от тръни на главата, нарамен и принуден да носи при изкачването към лобното си място тежкия кръст, на който ще бъде разпънат. Разпънат е на Голгота между двама разбойници и издъхва в мъки.

Велики четвъртък

На този ден се припомня Тайната вечеря на Божия син с апостолите, на която Исус Христос дава на своите ученици последните си духовни напътствия. Пророкува смъртта си на кръста и посочва, че един от тях ще го предаде на фарисеите, за да бъде съден, измъчван и разпнат.

След вечерята Христос взел хляб, благословил го, разчупил го, раздал на учениците си и казал: "Вземете, яжте, това е моето тяло!". После вдигнал чашата и казал: "Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и на мнозина се пролива за прощение на греховете". След причастието Христос признал пред своите ученици, че ще бъде предаден. Вечерта на Велики четвъртък се отслужва Последованието на 12-те евангелия.

На Велики четвъртък Исус произнася молитва в Гетсиманската градина под Елеонския хълм и умива нозете на апостолите в знак на смирение и любов към тях. Църквата припомня и за съда на Пилат Понтийски над Исус, неговата смърт и погребение. На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. Вечерта в храмовете се служи утренята на Велики петък, когато се четат 12 определени откъса от Евангелието, между които и тези за Тайната вечеря и за предателската целувка на Юда.

Велики четвъртък крие много символика. Според традицията великденските яйца се боядисват рано сутринта на Велики четвъртък или на Велика събота преди празника Възкресение Христово.

Първото яйце трябва да се боядиса в червено. С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а после и на всички останали от семейството. Това яйце се оставя настрана от другите и се подменя с миналогодишното, което през цялото време е престояло в къщата - да носи здраве, радост и щастие на нейните обитатели. Яйцето се пази, за да носи късмет.

Следващото яйце също е червено - то се оставя в църквата в събота вечерта, след празничното богослужение, което продължава след полунощ, или на другия ден. Как ще боядиса останалите яйца е въпрос, който зависи от вкуса на всяка домакиня.

От древни времена много култури асоциират яйцето с Вселената. Персите, например, вярвали, че Земята се е излюпила от гигантско яйце. Много народи виждали в яйцето символ на прераждането през пролетта. Яйцата са били боядисвани, декорирани и рисувани от римляни, гали, перси и китайци. След възникването на християнството яйцето започва да се възприема като символ на раждането на човека от природата. Червените яйца са символ на Христовата мъченическа кръв. В Гърция първоначално яйцата са се боядисвали само в червено.

На Велики четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове. Те носят най-разнообразни названия из България - великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и с усукано около тях тесто. Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета, с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете и на роднини.

У нас по традиция на Велики четвъртък се замесват и козунаците за празника. Козунакът е сладък обреден хляб, който символизира тялото на Исус Христос, така както боядисаните в червено яйца символизират кръвта му. Обикновено козунакът се прави в кръгла форма и се украсява с плетеници, като в средата се слага червено яйце. Смята се, че в България козунакът е "дошъл" в периода 1915-1920 година.