Показват се публикациите с етикет Добрич. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Добрич. Показване на всички публикации
вторник, 7 април 2020 г.
Моли се и когато си добре
Етикети:
Бог,
Добрич,
Дядо Добри,
молене,
православие,
Христос,
църква
понеделник, 23 март 2020 г.
Тази вечер ще бият камбаните
Църквата няма как да спре да се моли (петиция)
От няколко седмици се води активна кампания срещу БПЦ и вярващите православни християни в България. А днес (22.03.2020г.) вестниците “Сега”, “Банкеръ” и сайтовете Медиапул и др. си позволиха да тиражират фалшивата новина, че “Въпреки забраните църквата проведе литургия срещу коронавируса. В церемонията участва и патриарх Неофит, а тя беше посетена от десетки вярващи”. Трябва да бъдат направени няколко важни уточнения, за да не се манипулира и подвежда общественото мнение и да не се създават определени антицърковнни нагласи в обществото ни.
Българският патриарх Неофит не е участвал в неделната литургия на 22-ри март 2020 г. излъчена от БНТ2 от столичния храм “Въздвижение на Св. Кръст Господен”. Този факт, може да бъде лесно проверен. От Патриаршеската катедрала беше излъчена св. Литургия на живо, както всяка неделя и проследена от хиляди вярващи. Трябва да се отбележи също така, че св. Литургия не е срещу коронавируса, а е по повод Третата неделя от Великия пост - Неделя Кръстопоклонна, на която е определено да се изнася за поклонение Св. Кръст Господен. Българската патриаршия включи в богослуженията си определени молитви към Бога, относно пандемията с COVID-19. БПЦ прие мерки за защита от коронавируса и призова вярващите да спазват стриктно правилата за превенция, както и да останат у дома където да се молят заедно с молитвата "Отче Наш" всяка вечер, с което да се молят и за лекарите.
По отношение на гражданските позиции и коментари на определени кръгове в обществото, които от определено време изразяват откровена антицърковнна и антихристиянска позиция, очевидно е нужно да бъде обяснено и какво е това св. Причастие. Това е Тайнството на тайнствата - най-важното молитвено последование в християнската Църква. Учредено е от Христос по време на тайната вечеря (Мат. 26:26 - 28), (Лук. 22:19). Евхаристията е основа на църковния живот, по време на него свещениците се молят за “претворяването” на хляба и виното в тялото и кръв на Иисус Христос. Според Църквата хлябът и виното не променят материалната си природа, но и не остават обикновени земни вещества (Св. Йоан Дамаскин). Точно заради това вярване, няма как Църквата да се откаже от един от най-важните актове за всеки практикуващ християнин - приемането и причастяването със Самия Христос, чрез причастие. В историята на Църквата, която не е от вчера и днес, а от 2000 г. са показани многократно стотици примери за това, че Тайнствата не са заразни, а точно обратното. В дни на беди, болка и изпитания пред човечеството, Църквата не просто не се е затваряла в себе си, а напротив отваряла е широко своите порти и е изцелява хиляди, за което свидетелства историята. В тези моменти много хора са повярвали и откривали Бога и Църквата.
Дали има смисъл тези неща да се преповтарят и да се напомнят на многоуважаваните от нас интелигентни съграждани не знаем, но вярваме, че всеки човек със здрав разум, стъпил на земята, не вятърничав и не обслужващ определени интереси, може ясно да си направи сметка за какво става въпрос по отношение на създаването на обществените нагласи срещу Църквата и нейните богослужения. В нас остава усещането, че мнозина са чакали точно този момент, за да могат отново да ни припомнят колко неистово мразят и ненавиждат храма, вярващите и Църквата. Молим да ни бъде дадена свободата да вярваме и изповядваме своята вяра. Не се притеснявайте за тези, които приемат Христос, чрез причастие, притеснявайте и се молете за тези, които не спазиха предписанията на Националния кризисен щаб и решиха да хитруват, кой, както намери за добре.
Прави впечатление и постоянният въпрос, който присъства във всеки един брифинг на Кризисния щаб - Кога ще бъдат затворени храмовете? Многократно ген.-майор проф. Венцислав Мутафчийски заяви, че единствено в правомощията на Светия Синод е да затвори или да не затвори църквите. Постоянното задаване на този въпрос, от журналисти от различни медии, създава неприятното усещане, че е впрегната гилдията в това храмовете в България да бъдат затворени. Сякаш зла сила води организирана кампания по време на светата Четиридесетница да извади хората от храма, където в този период те трябва да присъстват с удвоено усърдие. Каква ще бъде ползата от това? Още днес можем да отговорим - никаква.
Българският патриарх Неофит не е участвал в неделната литургия на 22-ри март 2020 г. излъчена от БНТ2 от столичния храм “Въздвижение на Св. Кръст Господен”. Този факт, може да бъде лесно проверен. От Патриаршеската катедрала беше излъчена св. Литургия на живо, както всяка неделя и проследена от хиляди вярващи. Трябва да се отбележи също така, че св. Литургия не е срещу коронавируса, а е по повод Третата неделя от Великия пост - Неделя Кръстопоклонна, на която е определено да се изнася за поклонение Св. Кръст Господен. Българската патриаршия включи в богослуженията си определени молитви към Бога, относно пандемията с COVID-19. БПЦ прие мерки за защита от коронавируса и призова вярващите да спазват стриктно правилата за превенция, както и да останат у дома където да се молят заедно с молитвата "Отче Наш" всяка вечер, с което да се молят и за лекарите.
По отношение на гражданските позиции и коментари на определени кръгове в обществото, които от определено време изразяват откровена антицърковнна и антихристиянска позиция, очевидно е нужно да бъде обяснено и какво е това св. Причастие. Това е Тайнството на тайнствата - най-важното молитвено последование в християнската Църква. Учредено е от Христос по време на тайната вечеря (Мат. 26:26 - 28), (Лук. 22:19). Евхаристията е основа на църковния живот, по време на него свещениците се молят за “претворяването” на хляба и виното в тялото и кръв на Иисус Христос. Според Църквата хлябът и виното не променят материалната си природа, но и не остават обикновени земни вещества (Св. Йоан Дамаскин). Точно заради това вярване, няма как Църквата да се откаже от един от най-важните актове за всеки практикуващ християнин - приемането и причастяването със Самия Христос, чрез причастие. В историята на Църквата, която не е от вчера и днес, а от 2000 г. са показани многократно стотици примери за това, че Тайнствата не са заразни, а точно обратното. В дни на беди, болка и изпитания пред човечеството, Църквата не просто не се е затваряла в себе си, а напротив отваряла е широко своите порти и е изцелява хиляди, за което свидетелства историята. В тези моменти много хора са повярвали и откривали Бога и Църквата.
Дали има смисъл тези неща да се преповтарят и да се напомнят на многоуважаваните от нас интелигентни съграждани не знаем, но вярваме, че всеки човек със здрав разум, стъпил на земята, не вятърничав и не обслужващ определени интереси, може ясно да си направи сметка за какво става въпрос по отношение на създаването на обществените нагласи срещу Църквата и нейните богослужения. В нас остава усещането, че мнозина са чакали точно този момент, за да могат отново да ни припомнят колко неистово мразят и ненавиждат храма, вярващите и Църквата. Молим да ни бъде дадена свободата да вярваме и изповядваме своята вяра. Не се притеснявайте за тези, които приемат Христос, чрез причастие, притеснявайте и се молете за тези, които не спазиха предписанията на Националния кризисен щаб и решиха да хитруват, кой, както намери за добре.
Прави впечатление и постоянният въпрос, който присъства във всеки един брифинг на Кризисния щаб - Кога ще бъдат затворени храмовете? Многократно ген.-майор проф. Венцислав Мутафчийски заяви, че единствено в правомощията на Светия Синод е да затвори или да не затвори църквите. Постоянното задаване на този въпрос, от журналисти от различни медии, създава неприятното усещане, че е впрегната гилдията в това храмовете в България да бъдат затворени. Сякаш зла сила води организирана кампания по време на светата Четиридесетница да извади хората от храма, където в този период те трябва да присъстват с удвоено усърдие. Каква ще бъде ползата от това? Още днес можем да отговорим - никаква.
Скъпи наши сънародници, уважаеми журналисти, общественици и политици, не се страхувайте от Църквата. Тя няма да ви зарази. Може да излекува всеки. Най-вече душите.
P.S. Авторите на тази петиция не само подкрепят всички мерки на Националния оперативен щаб за борба с коронавируса, но и препоръчват да няма струпване на много хора на едно място.
С уважение:
Благой Цицелков, журналист
Цвети Лозанова, журналист
Младенка Ланджева, иконописец
Николай Пенев, богослов
Ангел Бончев, журналист
Ангел Иванов, журналист
доц. Костадин Нушев, богослов
Даниела Денева, журналист
Валентин Чиликов
Невена Драганова
Красимир Бончев
Иван Стамболов, публицист и писател
Ася Банкова-Кабранска, богослов
Славка Бозукова, журналист
Екатерина Арие, учител
Анна Николова
Румяна Събева, инженер
Милкана Порязова, инженер
Боряна Колчагова, журналист
д-р Гергана Райжекова, писател, антрополог
Радослава Желязкова
доц. Пенчо Тончев, лекар
Анелия Янковска - Сенгалевич, писател
Дороти Игнатова, журналист
Пенка Атанасова
Иван Чикалов, инженер
Гергана Костова
Весела Мирчева
Злати Ковачева
Екатерина Табакова
Мирослава Петкова
Димитър Петрушев, адвокат
Мила Кънева, архитект
Велислава Дърева, журналист
Васил Михайлов
Благой Цицелков, журналист
Цвети Лозанова, журналист
Младенка Ланджева, иконописец
Николай Пенев, богослов
Ангел Бончев, журналист
Ангел Иванов, журналист
доц. Костадин Нушев, богослов
Даниела Денева, журналист
Валентин Чиликов
Невена Драганова
Красимир Бончев
Иван Стамболов, публицист и писател
Ася Банкова-Кабранска, богослов
Славка Бозукова, журналист
Екатерина Арие, учител
Анна Николова
Румяна Събева, инженер
Милкана Порязова, инженер
Боряна Колчагова, журналист
д-р Гергана Райжекова, писател, антрополог
Радослава Желязкова
доц. Пенчо Тончев, лекар
Анелия Янковска - Сенгалевич, писател
Дороти Игнатова, журналист
Пенка Атанасова
Иван Чикалов, инженер
Гергана Костова
Весела Мирчева
Злати Ковачева
Екатерина Табакова
Мирослава Петкова
Димитър Петрушев, адвокат
Мила Кънева, архитект
Велислава Дърева, журналист
Васил Михайлов
За да подкрепите петицията, можете да гласувате тук.
четвъртък, 19 март 2020 г.
Митрополит Йоан: Нека всички да се пазим от „вируса на параноята"
Сн. mitropolia-varna.org |
Варненския и Великопреславски митрополит Йоан поднесе свое обръщение към клира и миряните.
"Всечестни отци, скъпи монаси и монахини, обични в Господа братя и сестри,
В последните дни нашите души бяха силно смутени и разтревожени от един невидим, но реален враг, наречен от медицинските специалисти COVID-19 или коронавирус. Този враг се оказа силно агресивен и опасен. Той причини смъртта на хиляди хора, предизвика неистов страх, паника и разстрои нашия вътрешен духовен мир.
Съвременният силно секуларизиран свят беше призован да утихне. Стремлението на човека да пътува навсякъде, да види всичко, да получи най-много блага, да бъде в непрекъсваема динамичност сега трябва да поспре! Да си останем у дома! Да бъдем насаме със себе си и с най-близките си – това са призивите днес.
През погледа на един духовник всичко това ни насочва към думите на св. апостол Павел: „Нашата борба не е против плът и кръв, а... против поднебесните духове на злобата" (Еф. 6: 12).
„Платката, що дава грехът, е смърт" (Рим. 6: 23). Човечеството е позабравило всичко това. Грехът е беззаконие. Той лесно ни омотава (Евр. 12: 1). Съвременният човек, който сега е призован да си остане вкъщи, нека отвори страниците на Стария Завет и ще види, че всички пророци и старозаветни праведници свидетелстват, че щом човек се отдалечава от истинския Бог и многократно извършва грехове, цялата тази греховност води до болест. Днес много хора с безстрашие извършват различни грехове и даже парадират със своята безстрашност. Точно сега е нужно за нас постоянният спътник, събеседник, защитник, помощник в благоустройването на нашия временен живот тук на земята да бъде страхът Господен.
Искаш ли да придобиеш предмъдрост? – Придобий страха Божи. „Начало на мъдростта е страхът Господен" (Пс. 110: 10) и не само, защото „пълнота на премъдростта е да се боиш от Господа" (Сир. 1: 16). Искаш ли да се освободиш от греховете и да отхвърлиш успешно греховните изкушения и Божия гняв? – „Страхът Господен отпъжда греховете" (Сир. 1: 21). Искаш ли да достигнеш истинска любов към Бога, която е съвършенство на живота? – „Страхът Господен е дар от Господа и поставя в пътеките на любовта" (Сир. 1: 13). Страхът Божи е силен да избави теб от всякакъв друг страх, „който се бои от Господа, от нищо не ще се уплаши и убои, защото Той е негова надежда" (Сир. 34: 14). Нека помним завещанието, което ни е дал св. пророк Малахия: „А за вас, които благоговеете пред името Ми, ще изгрее Слънцето на правдата, и изцеление ще има в лъчите Му, и вие ще излезете и ще се разиграете като охранени телци" (Мал. 4: 2).
Ние, които се намираме под заплаха от болестта, трябва да помним, че ще дойде изцеление. Нека да служим на Господа със страх и да се радваме пред Него в трепет (Пс. 2: 11).
Обръщаме се към всички наши пастири и духовници.
Скъпи братя,
Времето, в което се намираме, е разделно, точно сега трябва да проявим нашата истинска вяра в Бога и пастирска любов към ближните. Отслужвайте много старателно светите Литургии, защото тези Литургии се отслужват за целия свят. Старайте се, когато пристъпвате към това велико Тайнство, да сте изпълнили стриктно молитвеното си правило, което е необходимо при отслужването на светата богослужба. Не се страхувайте и не се смущавайте, призовете младите хора от Вашите енории да се отзоват в помощ на по-старите в доставянето на продукти, медикаменти и всичко необходимо. „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си" (Йоан 13: 35).
Сърдечно се молете за лекарското съсловие и особено за онези лекари, които на първа линия се борят с коронавируса. Много от тях полагат душата си за своите ближни, те имат нужда от нашата искрена молитва. Молете се за ръководството на държавата и за всички онези институции, които пряко се грижат за защитата на населението. Бъдете усърдни в изпълняването на предписанията на компетентните органи, свързани с хигиената и дезинфекцията на храмовете ни. Спазвайте изискванията за лична хигиена.
Искрено се обръщаме към по-възрастните членове на епархията: изпълнете призива на лекарите и си останете вкъщи. Отдайте се на домашната молитва, четете молебния канон на Св. Богородица и акатиста на преп. Йоан Рилски. Призоваваме хората, които са чувствителни към остри респираторни заболявания, да останат в домовете си. Отправяме искрена молба към всички онези християни, които се причастиха в първата седмица на Великия пост, да пристъпят към светата Чаша в края на Великопостния подвиг, в чест на светлото и мироспасително Възкресение Христово. Разбира се, за крайно нуждаещите се духовенството е на разположение да преподаде светите Дарове. По този начин подготовката ни за светата Евхаристия ще бъде по-пълна и задълбочена.
Нека всички да се пазим от „вируса на параноята", който всъщност е вирус на паниката. Църквата като наша майка има своя голям непреходен, двухилядолетен опит. Чрез Божественото Причастие се пренася Христос, Който е вечният Живот и лекува духовните болести на човеците, а често и телесните болести. Не може никой да принуди Църквата да се отрече от своята идентичност. Сега е време за молитва, пост и покаяние. Призоваваме всички християни да не се причастяват без необходимите еклисиологични предпоставки.
Нека проявим отговорност, мъдрост, разсъдителност, благочестие, старание и послушание! Разпоредихме по храмовете да останат дежурните духовници с един певец. Нека няма струпване на много хора! Искрено благопожелаваме търпение, надежда, която не посрамя (Рим. 5: 5), и упование в Бога. Да не забравяме, че преди разсъмване е най-тъмно.
Наближава Възкресението Христово. Нека Христовата светлина да отхвърли невидимия враг. Бог да пази всички! Нека да служим на Господа и усърдно да се трудим в изпълнението на Неговите заповеди, със страх да не Го оскърбим, нарушавайки Неговата свята воля и да се радваме пред Него, имайки предвид Неговото милосърдие, и с трепет да помним нашето недостойнство. „Не преставам да благодаря на Бога за вас, като ви споменувам в молитвите си" (Еф. 1: 16).
С обич в Христа,
ВАШ ВАРНЕНСКИ И ВЕЛИКОПРЕСЛАВСКИ ЙОАН
петък, 13 март 2020 г.
Ремонтират част от фасадата на добричката църква „Св. Троица”
неделя, 1 март 2020 г.
Сирни заговезни е! Прошката е мост към Бога
На 1 март Българската православна църква почита църковния празник Неделя Сиропустна. Празникът, който тази година се пада на 1 март, се нарича от народа Сирни Заговезни.
Отбелязва се седем седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни, поставя началото на най-продължителния пост през годината.
На трапезата, подредена с подчертано обреден характер, се слага баница, питка, млин със сирене, варени яйца, бяла халва с ядки, риба.
Според народните традиции
вечерта на празника при родителите се събират семействата на техните синове, дъщери, внуци, за да заговеят от млечни храни.
На Сирни Заговезни прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове - целуват ръка и изричат: "Прощавай, мамо, тате...", "Господ да прощава, простен да си!" е задължителният отговор.
С този ден е свързано народното вярване,
че слънцето се обръща към лято и времето се затопля. Тогава излизат всички буболечки, змии, гущери от дупките си.
Особено място сред обичаите на празника заема обредното им гонене.
Предпазващо значение имат всички действия в този обред - палят огън, прескачат го, удрят по железни предмети и наричат: "Бягайте, зъми и гущери, на 40 разкрача".
Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него, лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни.
Прието е да се извършва и обичаят хамкане:
на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце.
Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
На трапезата, подредена с подчертано обреден характер, се слага баница, питка, млин със сирене, варени яйца, бяла халва с ядки, риба.
Според народните традиции
вечерта на празника при родителите се събират семействата на техните синове, дъщери, внуци, за да заговеят от млечни храни.
На Сирни Заговезни прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове - целуват ръка и изричат: "Прощавай, мамо, тате...", "Господ да прощава, простен да си!" е задължителният отговор.
С този ден е свързано народното вярване,
че слънцето се обръща към лято и времето се затопля. Тогава излизат всички буболечки, змии, гущери от дупките си.
Особено място сред обичаите на празника заема обредното им гонене.
Предпазващо значение имат всички действия в този обред - палят огън, прескачат го, удрят по железни предмети и наричат: "Бягайте, зъми и гущери, на 40 разкрача".
Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него, лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни.
Прието е да се извършва и обичаят хамкане:
на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце.
Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
1 март Неделя Сиропустна (Сирни заговезни). Св. прпмчца Евдокия Илиополска
“Прошката е мост към Бога, към любовта и щастието, който ни позволява да се сбогуваме с вината, обвинението и срама. Тя ни учи, че любовта е освобождаване от страха.
Прошката пречиства въздуха, сърцето и душата. Свързва ни с всичко свято. Чрез прошката ние осъществяваме връзка с това, което е по-велико от нас, с това, което надхвърля въображението ни. Тя ни позволява да бъдем в мир с тайнството на живота. Дава ни възможност да правим това, за което сме дошли на света.
Да простиш, е рецепта за щастие.
Прошката означава да видиш Божията светлина у всеки, без значение какво е поведението му.
Прошката не е само за другия - тя е и за нас, за грешките, които сме направили, за вината и срама, които изпитваме.
Прошката, в най-дълбоката си същност, е прощаване на самите себе си, задето сме се отдалечили от любящия Бог.
Прошката отваря вратата на нашето чувство за единство с Духа, за единение с всички и на всички с Бога.
Никога не е твърде рано да простиш. Никога не е твърде късно да простиш.
Вярваме с цялото си сърце, че мирът ще завладее света, когато всеки от нас поеме отговорността да прости на всички, включително и на себе си, изцяло. Защото Прошката - най-великият лечител!”
“Прошката е мост към Бога, към любовта и щастието, който ни позволява да се сбогуваме с вината, обвинението и срама. Тя ни учи, че любовта е освобождаване от страха.
Прошката пречиства въздуха, сърцето и душата. Свързва ни с всичко свято. Чрез прошката ние осъществяваме връзка с това, което е по-велико от нас, с това, което надхвърля въображението ни. Тя ни позволява да бъдем в мир с тайнството на живота. Дава ни възможност да правим това, за което сме дошли на света.
Да простиш, е рецепта за щастие.
Прошката означава да видиш Божията светлина у всеки, без значение какво е поведението му.
Прошката не е само за другия - тя е и за нас, за грешките, които сме направили, за вината и срама, които изпитваме.
Прошката, в най-дълбоката си същност, е прощаване на самите себе си, задето сме се отдалечили от любящия Бог.
Прошката отваря вратата на нашето чувство за единство с Духа, за единение с всички и на всички с Бога.
Никога не е твърде рано да простиш. Никога не е твърде късно да простиш.
Вярваме с цялото си сърце, че мирът ще завладее света, когато всеки от нас поеме отговорността да прости на всички, включително и на себе си, изцяло. Защото Прошката - най-великият лечител!”
Етикети:
БПЦ,
бяла халва,
Добрич,
огън,
православие,
празник,
прошка,
Сирни заговезни,
традиции
петък, 28 февруари 2020 г.
Православният психотерапевт Емилия Бойчева беседва с миряни от храм "Св. Троица"
Сн. А. Радилов |
Голям интерес предизвика първото гостуване на психотерапевтът Емилия Бойчева с беседа в залата на Неделното училище към храм “Св. Троица”. Гостът от Варна говори с миряни от от епархията за теми от православието зададени от тях. Дискутирани бяха темите за прераждането, изповедтта, покаянието, гордостта. Засегнат бе и въпросът за държанието ни в църквата и отношението към другите.
Психологът обеща и други срещи с миряните посещаващи храм "Св. Троица" в Добрич.
Психологът обеща и други срещи с миряните посещаващи храм "Св. Троица" в Добрич.
неделя, 23 февруари 2020 г.
Днес са Месни Заговезни
Месни заговезни е винаги в неделя, осем седмици преди Великден.
Празникът получава названието си от традиционната вечеря с месни ястия, след която е забранено да се яде месо до края на Великия пост. Думата "заговезни" идва от заговявам, започвам да постя.
В съботата преди Месни заговезни е Задушница, когато се прави помен за мъртвите.
Седмицата между Месни и Сирни заговезни се нарича Сирница, защото е подготовка за Великия пост. До Сирни заговезни трябва да приключат всички сватби, защото през Великия пост до вторник на Светлата седмица не се позволява венчаване.
Великият пост е наричан още Света Четиридесетница.
четвъртък, 20 февруари 2020 г.
В град Добрич се проведе областен етап на националната конференция "Хуманизъм и вяра"
На 17 февруари 2020 г. в заседателната зала на Средно училище "Св. Климент Охридски" град Добрич се проведе първият етап от националната конференция "Хуманизъм и вяра". Етапът се провежда във всички области на страната. Националната конференцията цели да се популяризират добрите практики в областта на извънкласните дейности по православно християнство сред педагогическите специалисти от цялата страна. Предстоят още два етапа - регионални конференции в шест района на страната и национална конференция, която ще се проведе в град София. Регионалната конференция, включваща област Добрич, ще се проведе в град Варна в периода 26 февруари - 26 март.
С благословението на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан в конференцията за област Добрич взе участие иконом Василий Шаган, който бе избран за председател на комисията, оценяваща представените практики. Отец Василий преподаде благословението на митрополит Йоан и сподели своите впечатления от провелата се в събота областна конференция в град Варна.
Чрез доклади и презентации учителите представиха осъществените дейности на групите, като онагледиха формираните нагласи в учениците и перспективите в обучението по религия. Сред тях бяха и учители по други предмети, в които по учебен план е заложено изучаването на част от Свещеното Писание или моменти, свързани с него.
В рамките на конференцията бяха представени 11 практики от представители на учебни заведения: Маргарита Христова от ЧПГТП "Райко Цончев", Анелия Минева от СУ "Св. Климент Охридски" и ОУ "Христо Ботев" и учител в деткси градини в град Добрич, Йорданка Трифонова от СУ "Димитър Талев", Рени Бончева и Теменуга Бончева от ОУ "Христо Смирненски", свещеник Тодор Тодоров от Общинския детски център в Балчик, протойерей Павел Максимов от Общинския детски център в Шабла, Десислава Якимова от Общинския детски център в Каварна, Елена Ташкова от СУ "Стефан Караджа" в Каварна, Левоник Санджакян от СУ "Христо Ботев" в Балчик и Надежда Иванова от ЕГ "Гео Милев". Представените добри практики бяха оценени от журито, което номинира по една от тях в четирите групи: детска градина, начален, прогимназиален и гимназиален етап.
Изготви: Георги Великов
Източник:mitropolia-varna.org
Етикети:
Добрич,
духовна околия,
експерти,
конференция,
митрополия,
ученици
неделя, 26 януари 2020 г.
Йеромонах Прокопий говори за православието пред миряни в Добрич
Етикети:
вяра,
Добрич,
Йеромонах Прокопий,
манастир,
православие,
Св. Мина,
храм
вторник, 14 януари 2020 г.
Архиерейска света Литургия на Неделя след Богоявление в храм "Св. вмчк Георги" - град Добрич
На 12 януари 2020 г. град Добрич бе посетен от Негово
Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан. В
Неделята след Богоявление Архиереят отслужи Божествена света Литургия в
построения през 1864 година храм, посветен на светия великомъченик
Георги Победоносец. Заедно с него служиха председателят на храма
ставрофорен иконом Иван Дойчев - архиерейски наместник на Добричка
духовна околия, иконом Василий Селемет, свещениците Атанас Тодоров и
Емануил Юсеин и митрополитският дякон Любомир Георгиев. Утринята и
светата Литургия бяха песенно украсени от сборна група с диригент Тодор
Тодоров.
Връщайки присъстващите към наскоро отминалите празници
Рождество Христово, Богоявление и Йордановден, митрополит Йоан заяви:
„Ето че в края на миналата година можахме отново да посрещнем
Богомладенеца Христос, а след това пък да изживеем празника Богоявление,
в чието благодатно озарение сме. Или ако го кажем така - Витлеем видя и
беше озарен от идването на Богомладенеца, а река Йордан стана свидетел
на Триединния Бог и Неговото явяване. И в тези два празника, които преди
четвърти век са били един, винаги светата Църква е отбелязвала
специални
дни на предпразненство и специални дни на следпразненство,
която Неделя след Богоявление се и намираме, защото отданието на
празника е реално на 14 януари.“
В своята проповед митрополит
Йоан наблегна на царството Божие. Той припомни посветения на този ден
евангелски текст чрез свети апостол и евангелист Матей (Мт 4:12-17).
Негово Високопреосвещеснтво заяви, че проповедта на свети Йоан Предтеча
започна с думите: "покайте се, защото се приближи царството небесно" (Мт
3:2). Тази проповед за царството небесно не утихва след мъченическата
смърт на свети Йоан, а бива продължена от Спасителя, Който започвайки
Своето обществено служение, повтаря тези думи (Мт 4:17). „Веднага
възника един голям върпос - какво е царството Божие. И свети апостол
Павел, в посланието си до римските християни, казва: "царството Божие не
е ястие и питие, а правда и мир и радост в Светаго Духа" (Рим. 14:17).
Следователно от нас зависи и от нашето чувстване и разбиране дали
приемаме, че царството Божие се приближава към нас или както пък беше
казано: "царството Божие вътре във вас е" (Лк 17:21). Тоест правдата,
която се изразява винаги в търсенето на Божията истина и в онова, което
ние много пъти виждаме в живота на светиите и свети Йоан Предтеча. И
съответно мирът и радостта, които почиват и които са свързани с това да
отхвърлим греха от себе си и с това, че ние трябва първо да се покаем,
т.е. да променим извътрешно себе си. Не само в нашето обръщане като
първа стъпка, но и по-нататък онова разкаяние да достигне до искрената
печал по Бога от това, че ние осъзнаваме, че сме грешни човеци,
съжаляваме за това, разкайваме се, че Бог се е отдалечил от нас,
по-скоро и ние от Него... Днешната Неделя след Богоявление ни насочва
основно към една важна за човека задача - виждайки себе си, да се
предпазва от греха, който го отдалечава от Бога“, каза Негово
Високопреосвещенство.
Архиереят поздрави всички с настъпилата 2020 година, благопожелавайки здраве и преуспяване във вярата.Снимки и текст: Георги Великов
Варненска и Великопреслaвска митрополия
понеделник, 6 януари 2020 г.
Отец Велико от храм "Св. Троица" благослови децата и младежите от Дневния цнетър за деца с увреждания
Отец Велико от храм "Света Троица" благослови децата и младежите от
Дневния цнетър за деца с увреждания и Дневния център за пълнолетни лица с
увреждания на големия християнски празник Богоявление. Той им пожела
сила и да носят Доброто в себе си.
Празничен водосвет бе отслужен тази сутрин в добричките храмове
Снимки: "Православието - Добрич" |
Празничен водосвет бе отслужен тази сутрин в добричките храмове "Св. Троица" и "Св. Георги" по повод Богоявление.
Според библейската легенда на този ден Исус Христос е покръстен във водите на река Йордан от Йоан Кръстител. Богоявление е третият по значимост християнски празник през годината.
За християните през нощта срещу Богоявление небето се отваря, но чудото
може да бъде видяно само от праведните. Пожеланото с молитва, когато
небесата се отворят, се сбъдва.
В народната традиция празникът се нарича още Водици, Водокръщи, Мъжки Водици.
Днес имен ден празнуват носещите имената Йордан, Богдан, Йорданка,
Данчо, Данка, Борил, Богомил, Бистра, Найден, Божидар, Божидара и
техните производни.
Етикети:
Богоявление,
Добрич,
Йордановден,
православие,
празник,
храм
неделя, 5 януари 2020 г.
На Водици в храм "Св. Троица" бе отслужена св. Литургия и Велик водосвет
Снимки: А. Радилов |
Православните християни отбелязват днес Водици. Това е денят преди празника Богоявление.
В добричкия храм "Св. Троица" отец Еманул и отец Велико пред десетки православни християни отслужиха св. Литургия, а след това и Велик водосвет.
В добричкия храм "Св. Троица" отец Еманул и отец Велико пред десетки православни християни отслужиха св. Литургия, а след това и Велик водосвет.
Чрез
чинопоследованието се възпоменава Кръщението на Господ Иисус Христос в
река Йордан и освещаването на водата чрез потапянето в нея на дошлия в
плът Бог.
Великият водосвет се извършва само два пъти през годината: на
самия празник Богоявление – 6 януари, и в навечерието му – на Водици, 5
януари.
Тази
практика е била установена през V в. от Антиохийския патриарх Петър
Гнафевс. Дотогава отслужването на Велик водосвет било свързано с
кръщението на големи групи хора, подготвили се да приемат
християнството. Отслужването на Велик водосвет в деня преди празника
дало възможност и на непристъпващи към свето Кръщение да бъдат поръсени
със светена вода и да вкусят от нея за изцерение на душите и телата им.
Традиция, която се пази и до днес.
Етикети:
Водици,
водосвет литургия,
Добрич,
Йордановден,
православие,
храм,
християни
сряда, 1 януари 2020 г.
Васильовден е!
На 1 януари православната църква празнува Васильовден или
Сурваки. На този ден източните християни почитат паметта на Св. Василий
Велики - един от великите философи и писатели на раннохристиянската
църква.
Свети Василий е роден в град Кесария Кападокийска около 350 г. от н.е. в знатно християнско семейство. При формирането на неговия характер дейно участие вземат майка му Емелия и баба му Макрина. Те възпитават малкия Василий и неговия брат Григорий в християнските ценности.
Свети Василий е роден в град Кесария Кападокийска около 350 г. от н.е. в знатно християнско семейство. При формирането на неговия характер дейно участие вземат майка му Емелия и баба му Макрина. Те възпитават малкия Василий и неговия брат Григорий в християнските ценности.
По-късно Василий и неговият по-малък брат Григорий учат в Кесария. В това училище Свети Василий се запознава с Григорий Богослов - негов приятел и съидейник. След това младият Василий продължава своето обучение в Атина, където учи с бъдещия император Юлиан Апостат. Негови учители са прочутите за времето си лектори Химерий и Прохерезий. След като завършва своето обучение Свети Василий Велики се установява близо до град Неокесария при река Ирис. Там той създава скромно монашеско общежитие. Малко след това към него се присъединява и неговият верен приятел и сподвижник Григорий Богослов. В този манастир те създават своя правилник на монашеския живот, който векове наред е използван в православната църква. Свети Василий си остава един от най-видните апологети на източната църква.
Народната традиция свързва празника на Св. Василий Велики с обичая сурвакане. На Васильовден се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани. На самия празник минават и групи от деца, които също сурвакат стопаните на къщите. Сурвакането се явява продължение на коледарските благословии. Сурвакарите носят дряновици, украсени с пуканки, сушени плодове и вълна. В някои места вместо дряновица се използва и крушевица, т.е. клонки от крушево дърво.
Празничната трапеза на Васильовден е богата и блажна. Трапезата се
прекадява с тамян, за да се прогонят злите духове. На празничната
трапеза, освен новогодишната баница с късмети присъства и свинска пача,
приготвена от коледното прасе. В някои райони на страната в това число и
Еленския край се коли петел. Обикновено той се приготвя с кисело зеле.
На масата също трябва да има плодове и пуканки.
На Васильовден имен ден имат: Васил, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Василина, Васияна, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко, Ваца, Въло, Въла, Въто, Царена, Царил, Царила.
На Васильовден имен ден имат: Васил, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Василина, Васияна, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко, Ваца, Въло, Въла, Въто, Царена, Царил, Царила.
Етикети:
БПЦ,
Васильовден,
Добрич,
имен ден,
православие,
сурваки,
християнство,
църква
вторник, 31 декември 2019 г.
На 1 януари - Архиерейска света Литургия в храм "Св. вмчк Георги" - Добрич
На 1 януари (сряда) 2020 г. - Архиерейска света Литургия в храм "Св. вмчк Георги" - град Добрич, с начален час 10:00 часа, съобщават от Варненска и Великопреславска Света Митрополия.
петък, 27 декември 2019 г.
Стефановден е!
На 27 декември честваме паметта на свети Стефан - първия мъченик за християнската вяра и първи служител (архидякон) във формиращата се Йерусалимска църковна община.
В нея са влизали хора от всички среди, като богатите предоставяли имотите си за подпомагане на общината, а св. Стефан посочвал дейност и призвание на отделните й членове. Хора от различни страни и народи получавали храна.
Юдейските началници започнали силно да се тревожат и да взимат
строги мерки против апостолите, които помагали на народа и проповядвали.
Те ги наказали, затваряли ги в тъмница, забранявали им да проповядват,
възбуждали срещу тях народа, наричайки ги разорители на Мойсеевия закон.
Те оклеветили архидякон Стефан и го пребили с камъни.
През 415 г. мощите на първомъченика Стефан били открити чрез видение, което имал един свещеник. Те били поставени в Сионския храм в Йерусалим.
На същия ден се празнува паметта на св. Теодор Начертани, който заедно с брата си Теофан пострадал от иконоборците през Х век.
На този ден празнуват всички с имената Стефан и
Стефка, както и производните им - Стефи, Стефко, Стефанка, Стефания,
Фани, Теки, Венчо, Венцислав, Венцислава, Стамен, Стан, Стамена, Станчо,
Станимира, Станислава, Стане, Цако, Цанко, Цано, Цанчо, Цанка, Стою,
Стоян, Стояна, Стоичко, Шон, Шона.
Етикети:
Добрич,
имен ден,
православие,
празник,
Стефановден,
църква
четвъртък, 26 декември 2019 г.
Деца, лишени от родителски грижи получиха коледен обяд и лакомства
Духовният център към храм „Света Троица“ в Добрич предостави на деца, лишени
от родителски грижи богат коледен обяд и лакомства, осигурени от дарители.
Инициативата за 25 декември вече е традиция, която продължава отец
Емануил.
Сн. Храм "Св. Троица" |
Свещеникът ръководи социалната трапезария и духовния център към храм "Света Троица".
вторник, 24 декември 2019 г.
Рождественско послание на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан
Всечестни отци, скъпи представители на
монашеството, обични в Господа братя и сестри – чеда на Варненската и
Великопреславска епархия,
В светлия и изпълнен с радост празник
на Рождеството по плът на нашия Господ, Бог и Спасител Иисус Христос
сърдечно поздравяваме всички Вас, скъпите чеда на епархията. Христос в
Своето Евангелие, говорейки за най-великото, което може да направи
човек, и за изключително високата степен, до която може да възрастне, ни
даде заповедта за любовта: „Никой няма любов по-голяма от тая, да
положи душата си за своите приятели“ (Йоан 15: 13). И ето, в тази
тайнствена рождественска нощ Сам Господ и Бог наш чрез Своето въплъщение
изпълни този победоносен закон на живота и любовта. В тази светозарна
нощ ние заедно молитвено възвестяваме „голямата радост, която ще бъде за
всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител…“ (Лука
2: 10 – 11).
Човечеството, което в грехопадението
отхвърли Бога, отново намира възможност за единство със Своя Творец и
Промислител. Влизанието на Сина Божи в света е Неговото доброволно
понизяване и готовност да „смири Себе Си, бидейки послушен дори до
смърт, и то смърт кръстна“ (Фил. 2: 8).
Днес вечният Бог се ражда във времето.
Безплътният се облича в плът. Този, Който е зад пределите на смъртта,
влиза в областта на смъртта; днес започва кръстният път Господен; днес
ни се явява жертвената кръстна Божествена любов. Днес витлеемските ясли
ни предзнаменуват тази пещера, където ще бъде положен нашият Господ
Иисус Христос, снет от кръста след мъчителната Си смърт...
Целият земен път на Христос е не нещо
друго, а изпълнение на тази заповед за любовта, която не знае граници,
нито предел – тази любов, която вдъхва готовност да положим душата си за
своите ближни. Като си спомняме за лежащия в яслите Богомладенец, ние
намираме твърда вяра и нерушима надежда в Промисъла Божи, който води към
добро всеки човек. Съвременният човек живее с разбирането, че той е
мерило за истината. Всеки има своята правда и всеки сам определя кое е
добро и кое – зло. Божествената истина, а следователно и основаното на
тази истина различаване на добро и зло днешната либерална съвременност
се опитва да замени с нравствено безразличие и всезадоволеност, които
разрушават душите на човеците и ги лишават от вечен живот. Ако
природните катастрофи и военните конфликти превръщат в развалина
външното устроение на живота, то нравственият релативизъм разяжда
съвестта на човека и го лишава от духовния му усет; изопачава
Божествените закони и нарушава връзката на творението със Създателя.
Днес, както и винаги, християнинът е
призван да потвърждава със своите ежедневни постъпки ценността на
праведния образ на живот и съзнателно да противостои на нравствения
релативизъм и на културата на бързото забогатяване. Около нас има много
немощни, болни и самотни хора. Не са малко и тези, които изпитват
сериозни икономически трудности. В търсенето си за по-добър живот много
хора напуснаха пределите на Родината и поверената ни епархия, а някои от
тях попаднаха в недружелюбно обкръжение.
В провеждането на отделни социални и
църковно-обществени дейности трябва да участват всеки пастир и
християнин. По думите на един почти съвременен светител: „Само в
Христовата светлина можем да видим Бога, себе си и света в истинския му
вид; само по указание на небесното Откровение можем да намерим пътеката,
водеща към вечния живот“.
С тези, които чакат Христовото
утешение, ние трябва да разделим топло и радостта от днешния празник.
Всеки от нас може да разпръсне светлината на Витлеемската звезда на
близки и далечни – на колегите, приятелите, роднините и съседите. В
изминалата година в съработването ни с отделните институции в страната и
епархията, в сътрудничеството ни с отделните организации се осъществиха
различни полезни инициативи. Всичко това сплотява хората и възражда
твърдата духовна и нравствена основа на обществения живот.
Поздравяваме всички Вас, чедата на
Варненската и Великопреславска епархия, с Рождество Христово и
новолетието и молитвено Ви желаем радостта в Господа, Който се въплъти,
„та оправдани с Неговата благодат, да станем по надежда наследници на
вечния живот“ (Тит. 3: 7).
„Бог на надеждата дано ви изпълни с
всяка радост и мир във вярата, та чрез силата на Духа Светаго да се
преумножава вашата надежда“ (Рим. 15: 13). Амин!
Рождество Христово
гр. Варна
2019 г.
Източник: mitropolia-varna.org
Етикети:
Варна,
Добрич,
митрополия,
Рождество Богородично,
църква
неделя, 22 декември 2019 г.
"Рождественски концерт" се проведе в храм "Св. Троица"
Снимка, текст и видео: А. Радилов |
"Рождественски
концерт" изнесе Църковният хор при храм "Света Троица" тази неделя в църквата "Св.
Троица".
Десетки миряни
се насладиха на красотата на празничните
църковни песнопения.
Църковният
хор под диригентството на Мариана Колева изпълни "Тропар на Свети Дух", "Отче наш" –
Кедров-син, "Тебе поем" на Сапожников, "Хвалите имя Господне" на Димитър Христов,
църковния напев "Иисусова молитва", "Чистая Дево" на Нектарий Егински и други.
Завършекът на концерта бе с "Многая лета".
Абонамент за:
Публикации (Atom)